— Не, не разбирам. Обясни ми го. Разполагаш с петнадесет секунди.
— Бъди разумен! Човечеството се сблъсква с нашествие на компютрите. Те бързо стават все по-универсални, по-способни и по-интелигентни. Човешките създания ще зависят все повече от тях. Накрая ще бъде построен един компютър, който ще завладее света и няма да остави на човечеството нищо за правене. После може да реши да го заличи като ненужно. Разбира се ние ще си казваме тайно, че винаги ще можем да „дръпнем щепсела“, но ти знаеш, че няма да бъдем в състояние да го сторим. Компютър, който е достатъчно умен да върши работата на света без нас, ще бъде в състояние да защитава своя собствен щепсел и, всъщност, своето електричество. Той ще бъде непобедим, а човечеството обречено на гибел. И точно в този момент, приятелю мой, се появяваш ти. Ти ще бъдеш заведен при компютъра или просто ще бъде уредено само да минеш на няколко мили покрай него, и той моментално ще излезе от строя. Така човечеството ще бъде спасено. Човечеството ще бъде спасено! Помисли за това!
Менандер помисли. Не изглеждаше щастлив. Накрая каза:
— Но междувременно аз не мога да се приближавам до компютри.
— Ами, компютърният клътцизъм трябва да стане задължителен и да бъде направен абсолютно постоянен, за да сме сигурни, когато му дойде времето, че нещо няма да се обърка и че компютърът няма да може да се защити срещу теб. Тази цена ще платиш за големия дар, за който сам помоли и за който ще бъдеш прославян през цялата бъдеща история.
— А кога ще се състои това спасяване? — попита той.
— Според Азаз… мои източници, то ще се състои след около шестдесет години. Но погледни на тази работа по следния начин. Сега знаеш, че ще живееш поне до деветдесетгодишна възраст.
— И междувременно — каза Менандер на висок глас, незабелязващ начина, по който хората се обръщаха да ни поглеждат — светът все повече ще се компютъризира и аз няма да мога да се приближавам до все повече места. Няма да мога да правя все повече неща и ще бъда в изграден от самия мен тотален затвор.
— Но накрая ще спасиш човечеството! Това което искаше!
— По дяволите човечеството! — извика Менандер и се нахвърли върху мен.
Успях да се измъкна само защото наоколо имаше много хора, които хванаха бедния приятел.
Днес Менандер е подложен на дълбок анализ от един психиатър-фройдист от най-висока класа. Това със сигурност ще му струва цяло състояние и разбира се няма с нищо да му помогне.
Джордж, завършвайки разказа си, погледна в своето канче бира, за която знаех, че ще трябва аз да платя.
— Знаеш ли, този разказ е поучителен — каза той.
— А каква е поуката?
— У хората просто няма никаква благодарност!