После почувствува, че го дигат леко и го носят. Сам не знаеше дали бе действителност или сън. Усещаше клатушкането, топлите въздушни струи, дразнещия метален прах. Отвори очи и видя порестата кожа на Перс пред себе си. Видя плоска брадичка и подути клюнообразни устни на фона на парче оловносиво небе. Затвори отново очи. Беше в безопасност.
Когато се събуди по-късно, лежеше на пейка пред предавателната станция, която бяха построили на върха на една планина от натрупани късове. Ниско под него в хълма се разбиваха тежки вълни течен калай, издигнат от дълбините по волята на природата. Сега кракът му не го болеше много. Той се поизправи някак си. Недалеч от него седеше персеидът, така че слънцето грееше в плоското му лице. Ралф го наблюдава дълго. То вече не му изглеждаше грозно.