На устата ми беше излязла пяна.
Зъба ме погледна.
— Може би не е лошо да те запишем на курс по плетене. За по-късно, когато дойде ред на растителните влакна.
Опулих се насреща му, изумена, че моето описание на апокалипсиса му се струваше толкова забавно. Нещо в мен се пречупи. В последните двайсет и четири часа всичко се беше обърнало надолу с главата. Предишният ми живот беше отвратителен, но този — направо не беше за вярване, — беше още по-отвратителен.
— Мразя те! — изкрещях в лицето му.
Свих криле, наклоних тяло и се понесох към земята с над триста и двайсет километра в час.
— Не е вярно-о-о-о! — Гласът на Зъба се стопи в нищото далеч над мен.
Вътре в главата ми, почти заглушен от воя на вятъра в ушите ми, чух как Гласът изцъка.
Вие двамата сте луди един по друг — каза той.
13
— О, да! Нямаме час за лягане. Това е прекрасно — припяваше си Гази и танцуваше наоколо.
— Вижте, това, че Макс я няма, не значи, че правилата отпадат — рече Иги и се обърна към него. — Тя ви повери на мен. Възнамерявам да направя всичко, което…
Не успя да задържи сериозното си изражение повече, избухна в смях, преви се и се хвана за корема.
Ръч завъртя очи и двете с Ейнджъл се усмихнаха. Ръч взе шепа камъчета и внимателно започна да ги разпределя между вече направените няколко купчинки.
— Манкала5, значи? — изсумтя Тото и легна до тях. — При следващия пазар трябва да задигнем едно тесте карти. За да можем да играем на покер. Ще ви разбия!
Малкото му лъскаво носле потръпна и той се втренчи в играта.
— Добра идея — каза Ръч, докато Ейнджъл редеше своите камъчета.
Като се замисли, не можеше да си представи как точно Тото щеше да държи картите. Дали нямаше обърнат встрани палец, скрит в козината? Хм, това не беше изключено. Погледна зад себе си — имаше достатъчно място, така че тя разпъна леко криле и ги протегна с наслада.
— А-а-ах!
— И аз искам криле — каза Тото не за първи път. — Ако можех да летя, нямаше да се налага да ме носите. Щом могат да присадят криле на огромните тромави Заличители, със сигурност биха могли да сложат едни и на мен.
— Ще боли, Тото — рече Ейнджъл, съсредоточена в играта.
— Според вас Заличителите наистина ли са изчезнали? — попита ги Ръч.
Отзад се чуваше гласът на Иги:
— Не, гледай — пали се с искрата. А тя пък се получава с кремъка, виждаш ли?
— Да… А белината за какво ни е? — измърмори Гази, след което гласовете им заглъхнаха.
Ръч въздъхна. Ето затова искаше Макс и Зъба да са тук — за да се справят с подобни ситуации.
— Ей, банда? — повика ги Иги.
Ръч вдигна поглед.
— Един учебен полет? — предложи той. — Да покръжим малко, както ни научиха мишеловите? Какво ще кажете?
— Да, става — каза Ейнджъл и се усмихна на Ръч. — Така или иначе, щеше да спечелиш.
Ръч се ухили:
— Факт.
Тя се изправи, изтупа дънките си от прахоляка, прибра криле и се приближи до изхода на малкия каньон.
Едно по едно децата птици скочиха от скалата, като полетяха малко надолу, преди да разперят леките си здрави криле и да овладеят вятъра. Ръч обожаваше това усещане, чувството за сила и свобода, мисълта, че можеше да се издигне над земята подобно на ангел. Когато си поискаше.
Тя се усмихна на Ейнджъл. Когато момиченцето се обърна, за да отвърне на усмивката й, очите й внезапно се уголемиха и на лицето й се изписа ужас. Огромна сянка закри слънцето над ятото и Ръч се завъртя рязко.
Към тях се носеше огромно плътно ято Заличители. Бяха се завърнали!
14
— Сериозен съм, трябва да поговорим — каза Зъба.
Въздъхнах и вперих очи в небето.
— Все едно слушам делфини — заговорих сама на себе си на глас. — Чувам звуците им, но не намирам никакъв смисъл. — Сложих ръце на хълбоците си и огледах пейзажа под нас. — Няма източници на вода. Продължаваме.
Скочих от ниското скално възвишение, без да изчаквам реакцията му, и замахах мощно с криле към слънцето. Вече бяхме направили две спирки, но и двете места не предлагаха всичко, от което се нуждаехме — близък източник на храна, вода и безопасност.
Упражнението беше абсолютно безсмислено — за разлика от първоначалния ми план, който си имаше съвсем определен смисъл.
Без да обръщам глава, завъртях очи, за да се уверя, че дългите криле на Зъба махат след мен. Той се държеше странно. Надали го бяха подменили с клонинг, както сториха с мен по-рано. Да, драги мои, в моя живот подобни подозрения са напълно в реда на нещата, затова по-добре се благодарете за онова, което имате.
5
Манкала — тип игри, свързани с местене на зърна (в случая камъчета) на купчинки. — Бел. прев.