И изведнъж, ей така, идеята ми се видя страхотна. Щяхме да сме като Тарзан и Джейн, да се носим през джунглата, да късаме банани направо от палмите и да живеем в едно с природата, уа-и-ха-а…
Тарзан, Джейн и бандата им весели мутантчета!
Ръката на Зъба описваше бавни нежни кръгове по гърба ми между крилете. В съчетание с хипнотизиращия огън и напрегнатия ден това ме накара да се поддам на умората. Не можех да мисля трезво.
Какво иска от мен? — помислих си.
Отчасти се надявах Гласът да се включи — бях убедена, че не беше пропуснал тази притеснителна сцена.
Зъба разтриваше шията ми. Бях изтощена, но в същото време изключително напрегната и когато той се наведе към мен — за да ме целуне отново? — скочих на крака.
Той ме погледна.
— Аз… не съм сигурна, че е добра идея — измрънках.
Същински виртуоз на словото, нали? Подчертано драматично изтичах до входа на пещерата и се метнах в нощта. Разперих криле, усетих хлад по пламналото си лице и оставих свистенето на вятъра да ме погълне.
Зъба не ме последва. Все пак, когато се обърнах, видях високия му източен силует на входа на пещерата, очертан на светлината на огъня.
Намерих тясна скална ниша, скрита в тъмнината недалеч, сринах се на нея и избухнах в плач, объркана, разстроена, развълнувана, обнадеждена и ужасена.
Ех, радостите на подрастващия мутант беглец!
19
Как се очакваше да постъпи Зъба? Да напише в блога си, че Макс се беше хвърлила в нощта, само и само да не го целуне отново? Не! Вместо това той заби юмрук в скалата, а после изкриви лице от болка и яд на себе си при вида на охлузените кокалчета и почти мигновения оток.
Загаси огъня, като остави малка купчинка светещи въглени, в случай че тя имаше нужда от помощ да намери входа, ако се върнеше. Вероятността и за двете беше малка.
Разчисти с крак камъните, като си освободи площ с неговите размери, легна и отърка криле в ситната прах — беше приятно. Не искаше да проверява блога си — по-рано беше отбелязал близо осемстотин хиляди посещения. Не му се правеше нищо, освен да лежи и да мисли.
Макс.
Боже, какъв инат беше! И твърда. И затворена. За всичко. Освен за миговете, когато държеше Ейнджъл в прегръдките си или разрошваше косата на Газопровода, или слагаше нещо до ръката на Иги, за да може той да го намери, без да разбере, че някой му е помогнал. Или когато се опитваше да разплете чорлавата грива на Ръч. Или — понякога, — когато гледаше него.
Размърда се на твърдата земя и през ума му бързо се изредиха няколко спомена. Макс го гледа и се смее. Макс скача от скалата, разперва криле и отлита с грация и сила, които караха дъха му да секне.
Макс нанася удар на някого с каменно лице.
Макс целува онзи дългуч Сам на верандата на Ан.
Зъба стисна зъби и се обърна настрани.
Макс го целува на плажа, след като Ари го беше подредил.
И току-що, нежните й устни под неговите.
Искаше му се тя да е тук, ако не до него, поне някъде в пещерата, за да чува дишането й.
Тази вечер щеше да заспи трудно без това.
20
Преди Зъба да отнесе компютъра със себе си и преди Заличителите роботи за една бройка да ги попилеят, Ръч беше издирила няколко къмпингарски рецепти онлайн — беше й втръснало от готови шоколадови кексчета и наденички на огън. Откри, че човек може да постигне чудеса, например да сготви цяло ястие, увито във фолио и заровено в жаравата на огъня. Реши да се снабди с тиган при първия удобен случай. Едно малко тиганче нямаше да ги затрудни толкова, нали? А наличието му щеше да позволи на Иги да им приготвя почти всичко. От самата мисъл стомахът й закъркори.
— Мирише добре — каза Ейнджъл и приклекна до огъня. — За това ли ти беше фолиото?
— Аха — рече Ръч и бодна пакета с пръчка.
В следващия момент слабото слънце угасна.
Двете вдигнаха поглед изненадани, а Гази и Иги зарязаха играта на морски шах.
Ейнджъл си пое въздух толкова рязко, че направо изсвири. Каменна буца заседна в гърлото на Ръч. Не можеше да издаде нито звук, не можеше и да помръдне.
Стотици роботи — Иги ги беше нарекъл роболети — покриваха небето над каньона им и се приближаваха и от двете им страни. Ръч прецени, че явно малцината оцелели след предишното нападение бяха извикали подкрепление. Този път бяха поне десет пъти повече.
Ятото беше в капан.
— Вечерята е готова — обяви Ейнджъл. — Ние сме основното ястие.
21