— И измисли ли нещо? — Направо треперех от нетърпение.
Раменете й увиснаха леко.
— Не съм сигурна. Струва ми се, че може и да се получи с микрохирургия, но…
— Съгласна съм — прекъснах я. — Направи го веднага.
Усетих погледа на Зъба върху себе си, но не отлепих очи от доктор Мартинес.
— Искам чипът да се махне. — С досада осъзнах колко умолително звуча. — Последствията не ме интересуват.
Не можеш да поемеш риска да загубиш ръката си — обади се Гласът.
По някаква причина днес ме дразнеше особено много.
Защо? — помислих саркастично. — Съмняваш се, че ще успея да спася света с една ръка, така ли?
Доктор Мартинес, изглежда, се колебаеше и не искаше да рискува.
Внезапно Зъба сграбчи лявата ми ръка и я обърна на масата, разкривайки я до лакътя. Яркочервените, набръчкани, грозни белези от разрезите, които бях направила с мидената черупка, грейнаха пред нас. Лицето ми почервеня и опитах да отскубна ръката си.
— Да — измрънках, осъзнавайки ужаса в уголемените очи на доктор Мартинес.
— Опита се да го извади сама — каза Зъба троснато. — За малко да умре от загуба на кръв на един плаж. Извадете го, за да си спестим поне една нейна идиотия. Поне тази. Другите са позволени — добави трезво.
Стрелнах го гневно с поглед, ядосана от ужаса, изписан на лицето на доктор Мартинес. После се обърнах към нея, очаквайки да видя съжаление в очите й. Кълна се, щях да блъсна главите им една в друга, ако посмееше…
— Ще опитам — каза тя.
27
— Къде е Ейнджъл? — прошепна Гази едва чуто в ухото на Ръч.
— Не знам — изшептя тя.
Камионът спря и задните врати се отвориха. Беше ден. Роболетите, които се возеха с тях отзад, слязоха и треснаха тежките метални врати, от което ушите на Ръч писнаха.
След цяла вечност отвориха отново и един роболет им подхвърли няколко къшея хляб и полуизгнили плодове. Вратите пак се затръшнаха. Отвън се разнесе зловещ смях.
Въпреки тъмницата вътре Ръч виждаше доста добре, както и Гази. Двамата се загърчиха в посока на парчетата хляб. На Ръч направо й призляваше от глад. Ръцете им продължаваха да са вързани зад гърба, но те все пак успяха да нагълтат парчетата баят хляб, както и повечето плодове, с изключение на най-отблъскващите.
— Когато се измъкнем, всеки от роботите ще получи поне по едно ухапване — измърмори Тото.
Лапите му бяха омотани с лепенка.
— Този път няма измъкване — рече Иги. — Имам много лошо предчувствие.
Ръч не помнеше Иги да беше звучал толкова обезверен. Той беше от по-големите — колкото Зъба и Макс. Тя често забравяше, че е сляп. Беше силен, здрав, страхотен боец. Затова думите му сякаш стиснаха бързо биещото й сърце в безмилостна желязна хватка.
— Ще се измъкнем. — Тя за хиляден път си представи как вратите се отварят с трясък и Макс и Зъба нахлуват в камиона.
Иги замълча.
— Трябва да намерим Ейнджъл — прошепна Гази. — Не трябва да им позволяваме да… да направят с нея същото като миналия път.
Когато я спасиха последния път, Ейнджъл беше същинска развалина. Бяха й нужни седмици, за да се възстанови. И сякаш се беше променила. Беше по-тъжна и по-мълчалива.
При мисълта какво може би се случваше с Ейнджъл в момента Ръч потръпна.
— Да направим план — каза тя тихо. — Така биха постъпили Макс и Зъба. Да помислим.
— Защо не помолим за съвет Дядо Коледа? — рече Иги злъчно. — Или Великденския заек?
— Предлагам просто да ги изпохапем — обади се Тото. — Щом отворят вратите, им се нахвърляме с ръмжене и с оголени зъби. Или пък аз им се заплитам в краката и ги спъвам, а вие ги нападате.
— Нашите зъби не са остри — поясни Гази търпеливо.
Звучеше уморен и обезкуражен.
— Не са остри, но все пак са зъби — каза Ръч. — Как не се сетихме досега! Да прегризем лепенката! Хайде! Тото ще прегризе моята, аз ще се заема с тази на Гази, а за теб, Гази, остава тази на Иги. А после ще наритаме тези скапани роболети.
В пристъп на надежда Ръч се изтътрузи по мръсния метален под, за да може Тото да достигне китките зад гърба й.
Тъкмо усети мустаците му на кожата си и металните врати се отвориха отново. Пет роболета се качиха вътре и поеха към предната част на каросерията, като подритваха децата птици по пътя си.
Ръч застина неподвижно, отпуснала глава на пода. До тук с плана й.