28
— Това приятелят ти ли е?
Ела се беше зарадвала много, че ме вижда. Останахме прегърнати доста време, докато накрая не чух Зъба да въздъхва нетърпеливо. Отидохме в нейната стая, за да свали футболния си екип и да облече нормални дрехи. В хола Зъба водеше половинчат скован разговор с доктор Мартинес.
Гърбовете на обикновените хора изглеждат толкова голи и… плоски без криле. Просто отбелязвам.
— Зъба? Не! Не, не — казах смутено. — Не. Искам да кажа, отраснахме заедно, така че сме по-скоро… ъ-ъ, като брат и сестра.
— Много е сладък — каза тя небрежно и нахлузи чифт дънки и суичър.
Преди да смеля думите й и да успея да реагирам, тя ме погледна и ми се усмихна.
— Но Шоу Ейкърс от моя клас е по-сладък.
Ухилих се, а тя се тръшна на леглото до мен, толкова естествено — сякаш бяхме сестри или най-добри приятелки, — че гърлото ми се стегна.
— Шоу е просто невероятно, страховито сладък — продължи Ела, а лицето й се разнежи. — Покани ме на коледните танци, но вече бях получила покана и от друго момче, така че ще трябва да ида с него. Но след това идва пролетният фестивал… — Тя сбърчи вежди, а аз се разсмях.
— Успех!
В моя календар не присъстваше пролетен фестивал. В него имаше основно неща от типа: „Да натупам Заличителите“, „Да унищожа зловещото Училище“, „Да спася света“ и прочее.
На вратата се почука лекичко. Вдигнахме поглед.
— Готова ли си? — надникна вътре майката на Ела.
— По-готова не съм била — отвърнах аз.
29
Доктор Мартинес ни откара до клиниката. Увери ни, че работното време вече е свършило, така че никой нямаше да ни притеснява. Паркира зад клиниката, зад контейнера за боклук, за да не се набива на очи колата й.
Когато влязохме, заключи след нас и не светна лампите.
— Не държим животни през нощта, така че нямаме нощна смяна — обясни и ни поведе към операционната зала.
Операционната маса беше предвидена за животни с размерите най-много на голям санбернар, така че краката ми увиснаха във въздуха. Металът под гърба ми беше студен, а лампата светеше прекалено силно. Затворих очи.
Макс, забранявам ти да махаш чипа.
Гласът прозвуча необичайно строго.
Забраняваш, значи — помислих уморено. — Със сигурност ще се подчиня на мига.
— Първо ще ти дам малко валиум, за да се отпуснеш — каза доктор Мартинес и постави интравенозна система в дясната ми ръка. — Освен това ще направя рентгенова снимка на гърдите ти и ще ти взема кръвна проба, за да съм сигурна, че не си болна и всичко е наред.
Поради твърде откаченото си асоциално детство в ръцете на зли учени изпитвах непоносимо отвращение от миризми, напомнящи на научна лаборатория — спирт, пластмасови тръбички, дезинфектант и подобни. Когато доктор Мартинес ми постави системата, се наложи да впия пръсти в ръбовете на масата, за да не скоча и да не побягна навън, за предпочитане след като разбиех някой и друг нос.
Сърцето ми биеше силно, дишането ми се учести и започнах да усещам ослепителното действие на адреналина, който постепенно изпълваше вените ми.
Но знаете ли какво? Оказва се, че валиумът просто изключва всичко това!
— Страхотно — рекох развеселено и унесено. — Чувствам се толкова… спокойна.
— Всичко е наред, Макс — каза Ела и ме потупа по рамото.
— Сигурна ли си, че искаш да го направиш? — попита Зъба. — Изсумти веднъж за „да“.
Изплезих му се. С малко късмет каквото и нелепо създание да заместеше Заличителите, нямаше да може да ни проследи без чипа в ръката ми. Току-виж и Гласът си отидеше веднъж завинаги. Не бях сигурна, че Гласът и чипът са свързани, но беше доста вероятно. Вярно, понякога Гласът беше от полза, но предпочитах само аз да разполагам със собствената си глава.
Което звучи адски тъпо — надали са много хората, на които им се налага да казват подобно нещо.
Доктор Мартинес опъна ръката с чипа и я пристегна към масата.
30
Инстинктивната паника не закъсня да ме връхлети веднага щом тя върза ръката ми, но на мига се стопи в нищото. Тра-ля-ля.
Някой хвана другата ми ръка. Зъба. Усетих грубата му кожа, костите му, силата му.
— Толкова се радвам, че си с мен — изломотих и му се усмихнах замаяно.
Дадох си сметка за озадаченото му притеснено изражение, но не се впечатлих.
— Знам, че всичко ще бъде наред, щом си тук.
Стори ми се, че бузите му поруменяха, но вече не можех да бъда сигурна в нищо. Усетих едно-две убождания от игла в ръката си и промълвих вяло: