Не. Зъба не беше наивен като новородено бебе.
Той затвори лаптопа си тихо и го прибра в раницата, примъкна се до останалите и ги пипна по краката. Те се събудиха на мига, без да издават нито звук, както бяха обучени.
Газопровода го погледна. Зъба доближи пръст до устните си, а малкият кимна.
Пресегна се и потупа Иги два пъти по опакото на ръката.
Той се надигна полека и също кимна.
И изведнъж светът около тях избухна — огромните метални врати на хангара се отвориха с пронизително скърцане, стъклената врата към служебното помещение се пръсна на парчета, последвана от двата високи прозореца от другата страна. Отвсякъде подобно на разярени зли оси започнаха да нахлуват роболети.
— Излизайте! — нареди Зъба на момчетата. — Иги, има отворена врата право напред, на дванайсет часа!
Номерът да накараш някое дете да ти се подчинява безпрекословно е другият му избор да е смъртта — помисли си Зъба и се спусна към прииждащите роболети.
Бяха десетки — някои тичаха по земята с насочени оръжия, други летяха и се спускаха отгоре като противни насекоми. Откриха огън и куршумите зарикошираха по металните врати, мотокарите и малките багери.
Зъба прелетя през рояка роболети. Няколко успяха да го ударят и той стегна тяло, но остана във въздуха и успя да излезе навън. В същия момент един куршум одраска рамото му. Зъба изсъска, увери се, че раната е повърхностна, и се изстреля нагоре. Добре! Газопровода и Иги също бяха успели да излязат. Отлично. Трябваше само да се съберат и да намерят начин да се отърват от тези смотаняци… но как?
Стрелкаше се наоколо с полусвити криле, както се беше научил от мишеловите. Маневрираше нагоре-надолу ловко и се движеше далеч по-бързо и по-пъргаво от роболетите.
От вътрешността на хангара все още долитаха изстрели. Тъкмо си помисли, че не е разумно да сипят куршуми толкова близо до резервоара на самолета, когато… БА-АМ! Металният покрив на хангара излетя нагоре, последван от огромно огнено кълбо. Наоколо се разлетяха криви парчета метал. Един нагорещен къс удари Газопровода през лицето. Той изстена, залепи ръка на бузата си, но не пропусна да забие и двата си крака в гърдите на най-близкия роболет и да го обърне настрани.
Роболетите не се справяха добре със страничния полет и онзи се стовари на земята, преди да успее да се извърне.
Около тях се сипеха парчета взривени роболети. Зъба се понесе надолу, грабна един изоставен автомат и отново се издигна. Опита спусъка, освободи предпазителя, след което изстреля един откос по десетина роболета. Куршумите ги покосиха, а Зъба сериозно се усъмни в смислеността на правилото на Макс — „без оръжия“.
— Ще умрете днес — заплашиха няколко роболета с металическите си гласове. — Изпратени сме да ви убием: теб и останалите. Макс и другите от ятото вече са мъртви. Сега е ваш ред.
115
Сърцето на Зъба се сви болезнено, но той се окопити. Макс не беше мъртва. Той щеше да го разбере някак. Да го усети. А усещаше всичко постарому. Тоест Макс беше жива.
— Изпратени сме да ви убием — припяваха роболетите в един глас.
— Значи сте се разкарали напразно — изръмжа Зъба и отново откри огън.
Още десет роболета полетяха надолу и се размазаха на земята с противно стържене и трясък.
— Няма да умрете лесно — обади се поредният роболет.
— За това сте прави.
Досега не беше виждал толкова много роболети — сигурно бяха близо триста. Или повече? Газопровода и Иги все още удържаха фронта — роболетите като че се опитваха да ги заловят, а не да ги убият направо. Ами, да, така не би било интересно — помисли си Зъба.
— Първо ще ви разкъсаме — каза един роболет. — И ще качим снимки на блога ти. За да покажем какво чака всеки опълчил се. След това ще те накараме да се отречеш от всичко, което си писал там.
Зъба се ухили, без да спира да се носи наоколо вълнообразно, като се спускаше и издигаше по пет метра.
— След като ме разкъсате? Май не знаеш много за човешката биология?
— Ще те измъчваме — упорстваха роболетите.
— Не мисля — каза Зъба и покоси и тези.
Боже! Стрелбата беше просто страхотна! И действаше безотказно! И беше толкова ефективна! Защо Макс беше толкова против оръжието?
— Ще покажем на света, че вземаш всяка своя дума назад. — Новата партида все още невредими роболети поде старата песен.