Естествено оказа се, че са изоставени. Мъжете се бяха отдалечили безотговорно и сега им помахваха, смалени и чернеещи в далечния край на един тунел от брези, нашарен като тигрова кожа от сенките им. Алис пое напред, плъзгайки успоредно без всякакво усилие свистящите ски, а Каролайн я последва, като неумело се стараеше да не разтваря крака. Стигнаха до мястото, откъдето мъжете им бяха помахали, ала тях вече ги нямаше там. Намериха само стълб с две табели. Едната сочеше надясно с надпис:
Другата бе обърната наляво към:
— Виждам ги — рече Алис и подкара надясно.
— Чакай — помоли Каролайн.
Алис изви и спря. Беше попаднала под дългата лилава сянка на няколко бора, израсли наедно, и когато гъвкавото й тяло се изопна в очакване, в един болезнен миг, на Каролайн й се стори, че тя е красива.
— За колко опитни?
Семейство Харис се качваха за пръв път на тази планина; Алис бе идвала неведнъж. Каролайн си я представи, заобиколена от мъже със слънчев загар и скиорски очила. И разбра, че нейното собствено неумение да кара ски се дължи на това, че още не бе успяла да се разведе.
— Има един доста стръмен участък, който можеш да преминеш със странично свличане — рече Алис. — „Светулката“ ще те изведе от другия край. В никакъв случай не можеш да настигнеш мъжете.
— Ти ги последвай, пък аз ще се спуска по пистата за начинаещи. Още не мога да се доверя на тая планина.
Беше неизвестна планина, една от по-ниските Президентски, която съвсем отскоро се използуваше за ски-спорт, със закусвалня от нелакирано дърво и съвсем млади спасители по пистите в крещящи якета на зелено-жълти начупени ивици. По време на обяда Норман каза, че на два пъти видял как момчетата от спасителния отряд се сгромолясват в снега. При спомена за дрезгавия му смях я полази страх сред голата извисена шир. Краката й все още потреперваха, а пръстите й в скиорските ръкавици бяха вкочанени до болка.
Алис се върна при нея с отривиста странична стъпка.
— Хайде заедно да се спуснем по „Светулката“. Не бива да караш сама.
— Не съм страхливка — каза Каролайн и тези нехайно изречени думи явно задвижиха някаква верига от съкровени мисли у Алис, защото лицето и помръкна и стана ясно, че тя непременно спи с Норман. Всичко, всяко изопачаване на обстоятелствата, всеки потиснат прилив на чувства и преднамерено противопоказание потвърждаваше това; дори самото й фамилно име — Смит, невзрачно име, синоним на развратница. Лешниковите й очи, премрежени от снежния блясък, шареха да срещнат очите на Каролайн, а на изразителните й устни замръзна един неизречен съдбоносен въпрос.
— Писта-а!
Гласът идеше изотзад — пронизителен младежки глас. Едно момиче, още ученичка, с лилав анорак на точки и майка й, жена не в първа младост, която все едно бе мацнала върха на носа си с руж, завиха покрай тях и безгрижно се гмурнаха надолу от върха на „Мълния“.
Засрамена, Каролайн рече:
— По дяволите! Най-много да се пребия. — Прободе ожесточено снега до равнодушните скиорски обувки на Алис и пое, но залитна рязко назад, когато едната й ска заора; отвътре изгаряше цяла от потвърдените съмнения. Щеше да напусне Норман. Колеблива като мъждукащ пламък, тя затрепка по склона, подухвана от въздушната струя. Алис я задмина предпазливо, спускайки се на изтеглени плавни завои, сякаш я подканяше да се вразуми. Каролайн отстъпи пред гледката: остави на очите си да заразят тялото й с ритъма на Алис и скоро откри, че снегът й се подчинява сякаш под напора на разума; в успоредни зигзаги двете жени се спуснаха по един висок бял водопад, като че свързани от силата на любовта.
Ширна се ленив равен участък в сянката на червеникави скали с бради от ледени висулки, сетне последва друг стръмен склон и накрая излязоха на огромна кръгла сцена, откъдето на разстояние една миля в ниското се виждаше хижичка като детска играчка, един паркинг — пъстра мозайка от коли и някакво замръзнало езеро, огромно и тайнствено като чуждоземен народ, нашарено с облачни сенки и вечнозелени островчета. Както се пускаше със странично свличане, скована от напрежение, Каролайн забеляза на ръба на тази снежна сцена нещо смущаващо — една тъмна купчина. В бързината си да настигне мъжете Алис щеше да подмине, но Каролайн направи снежно рало и спря. С танцово полюшване Алис изви и плавно спря до нея. Тъмната купчина се оказа жената със зачервения нос паднала възнак, с глава надолу. Дъщеря й бе коленичила до нея. Шията на жената бе силно извита назад, сякаш правеше гаргара, а качулката бе заровена в снега, тъй че лицето й бе все едно в ковчег.