И прелетяхме край Божия Трон.
Но преди това един ангел се спря на петдесетина метра вляво от нас. Гласът му се разнасяше ясно навсякъде.
— Слушайте ме внимателно! Ще минете на парад, както сте подредени. Не разваляйте строя. И се старайте същото да правят създанията вляво от вас, отпред и отдолу. Между колоните и редиците да има по десет кубита и по пет кубита от лакът до лакът. Никакво скупчване, никакво размотаване, никакво бавене, когато минаваме пред Трона. Който наруши дисциплината, ще бъде пратен при последните… а трябва да ви предупредя, че докато минат те, Синът Божи току-виж си е отишъл, като остави Петър, Павел или някой друг да приема парада. Имате ли въпроси?
— Колко е дълъг един кубит?
— Два кубита са един метър. Има ли в тази кохорта създание, което да не знае колко е дълъг един метър?
Никой не се обади и ангелът подкани:
— Други въпроси?
Жена отляво и над мен се провикна:
— Дъщеря ми не си носеше лекарството за кашлица, но аз успях да го грабна. Можете ли да й го отнесете?
— Създание, моля те да повярваш, че дори ако дъщеря ти успее да се закашля в рая, причината ще е чисто психосоматична.
— Но лекарят каза да…
— А сега млъкни и да се заемем с парада. Конкретните желания ще оставим за след пристигането ви в рая.
Въпреки това последваха още въпроси, повечето глупави и аз отново се уверих в нещо, което от години внимавах да не изричам гласно — набожността не е съпроводена непременно от здравомислие.
Отново прозвуча тръба. Командващият ангел извика:
— Напред! Полетете!
И ние се понесохме напред.
(Една забележка: наричам ангела „той“, защото ми се струваше, че има вид на мъж. Които ми приличаха на жени, определях ги мислено с „тя“. Така и не узнах как стои въпросът с пола при ангелите. Ако изобщо имаха такъв. Струва ми се, че са хермафродити. Естествено, нямаше как да проверя. Нито събрах смелост да попитам.)
(Още нещо ме безпокои — нали Исус е имал братя и сестри. Дева Мария още ли е девица? Никога не ми достигна смелост да задам и този въпрос.)
Забелязахме Неговия трон отдалеч. Не беше великолепният бял Престол на Бога Отец в рая, а по-скоро преносимо кресло, поставено тук специално за този случай. Което не му пречеше да е смайващо — изсечено от цял диамант. Безбройните му фасети пречупваха вътрешното сияние на Исус в порой от огън и лед, сипещ се във всички посоки. Това видях най-добре, защото лицето на Христос излъчва толкова силна светлина, че няма как да различиш чертите Му без доста затъмнени очила.
Нямаше значение. Не се съмнявахме кой е пред нас. Още на петдесетина километра от Него бях завладян изцяло от страхопочитание. Моите учители по теология не бяха смогнали да ми обяснят онова чувство, описано в библията с две думи, използвани винаги заедно — страх/любов. Но сега го изпитах. Обичах Онзи на трона и се боях от Него. Тепърва осъзнавах защо Петър е зарязал рибарската си мрежа и е тръгнал след Исус.
Естествено, не отправих молбата си дори когато минахме най-близо (на стотина метра от трона). През земния си живот се бях молил хиляди пъти на Исус, обръщайки се към Него по име. А в този миг само си напомних, че строилият ни за парада ангел обеща да имаме възможност за лични молби, когато пристигнем в рая. Значи скоро. Стигаше ми да си мисля, че и Маргрете е някъде в редиците и вижда Исус на трона Му… А ако не бях упорствал, това никога нямаше да се случи. Чувството ми сгряваше душата заедно с екстаза, предизвикан от Неговото ослепително сияние.
Няколко километра след трона колоната сви нагоре и надясно. Понесохме се надалеч от Земята, после и от Слънчевата система. Насочихме се с много по-голяма скорост право към рая.
Знаете ли, че нашата планета прилича на полумесец, когато я гледате отстрани? Хрумна ми въпросът дали някои от привържениците на теорията за плоската Земя са се възнесли. Не ми изглеждаше вероятно и все пак подобно породено от невежеството суеверие не е напълно несъвместимо с вярата в Христос. Разбира се, някои от суеверията са абсолютно недопустими — например астрологията или дарвинизмът. Но на мен поне не ми е известно църквата да се е произнасяла против безсмислиците за плоската Земя. И ако някои от тези заблудени хора бяха сега с нас, какво ли преживяваха при вида на планетата си, кръгла като топка за тенис?
(Или в безкрайното си милосърдие Бог им е позволил да я виждат плоска? Нима могат смъртните да прозрат мъдростта Му?)
Стори ми се, че след около два часа доближихме рая. Казвам „стори ми се“, защото нямам представа колко време е минало. Нямаше достъпни за човешките сетива ориентири. Впрочем, цялото Възнесение привидно продължи два дни… но по-късно научих, че по други мерки вероятно са изтекли цели седем години. Времето и пространството стават твърде неуловими, ако ви липсват привичните дреболии като стенния часовник и дърводелския метър.