В околността на Светия град нашите водачи ни накараха да намалим скоростта и направихме пълна обиколка, преди да влезем пред една от портите.
Да, гледката си я биваше. Новият Йерусалим (наричан също рай или Светия град) има формата на квадрат, също като столицата на Щатите, но е несравнимо по-голям. Всяка страна на квадрата се простира на две хиляди километра, значи площта му е четири милиона квадратни километра.
Пред рая градчета като Ню Йорк или Лос Анджилис са истински дребосъци.
Светата истина е, че Новият Йерусалим заема шест пъти по-голяма площ от щата Тексас! И въпреки това е претъпкан. Все пак не очакват кой знае колко нови попълнения след нас.
Разбира се, около града се извисяват стени, високи и широки по седемдесет метра. По тях има дванадесет платна за движение… и никакви предпазни парапети. Страшничко си е. Във всяка от четирите стени има по три порти. Обикновено са отворени и, както ни казаха, така щели да останат до Последната битка.
Самите стени са от искрящ яспис, но по тях се редят още по-стъписващи с красотата си хоризонтални ивици — сапфир, халцедон, изумруд, сардоникс, хризолит, берил, топаз, аметист… може и да съм пропуснал нещо. Новият Йерусалим е толкова ослепителен във всяка своя частичка, че за обикновения човешки ум е трудно да възприеме гледката. И е невъзможно да обхване всичко наведнъж.
Щом завършихме обиколката, водачът на нашата кохорта ни спря (също като чакащи дирижабли на летище О’Хара). Останахме там, докато той получи сигнал, че една от портите се е освободила. Надявах се да зърна поне за миг Свети Петър, но неговият пост е на главната порта, а ние влязохме точно през срещуположната — Ашер, където ни регистрираха упълномощени от него ангели.
Макар че всички дванадесет порти бяха отворени и на всяка се трудеха прилежно десетки ангели (пък и не ни проверяваха — нали Възнесението гарантираше, че душите ни са спасени), наложи се дълго да почакаме на опашка, докато ни запишат и ни дадат временни удостоверения, временни бележки за настаняване и хранене…
(„Хранене ли?!“)
Ами да, аз си помислих същото и попитах ангела, който ме регистрираше. Той/тя ме изгледа отвисоко.
— Похапването е въпрос на желание. Няма да се почувстваш зле, ако никога повече не сложиш залък в устата си и нищо не пиеш. Но на мнозина от създанията, както и на някои от ангелите тези забавления им допадат, особено в приятна компания. Ти сам ще си решиш.
— Благодаря. Сега за настаняването. За сам човек е, а ще бъдем двама — аз и съпругата ми. Затова…
— Искаш да кажеш „бившата ти съпруга“. В рая бракове няма.
— А? Това означава ли, че не можем да живеем заедно?
— Няма такова нещо. Но двамата ще трябва заедно да подадете заявление за ново настаняване в Управлението за преустрояване. И не забравяйте да си носите предишните бележки.
— Точно това ме тревожи! Загубихме се. Как да я открия?
— Подобни проблеми не ми влизат в служебните задължения. Попитай в някое бюро за информация. А дотогава използвай стаята си в общежитието Гедеон.
— Но…
Той (тя?) въздъхна.
— Имаш ли представа от колко хиляди часове седя тук? Можеш ли да осъзнаеш колко сложно е да се погрижиш за милиони създания наведнъж, някои възнесли се живи, други отново дарени с тяло? За пръв път ни се наложи да прокараме канализация за плътски твари — хрумва ли ти какви неудобства ни причини това? Казвах им аз — щом монтирате канализация, ще има и създания, които да я използват. И какво става! Смрад навсякъде! А чу ли ме някой? Ами! Хайде, вземи си документите, влез през тази врата, получи си белите одежди и нимба. Между другото, арфите са по желание. По зелената линия ще стигнеш до общежитието Гедеон.
— Не!
Неговите (нейните) устни се размърдаха. Може би се молеше.
— Как мислиш, редно ли е да се мотаеш из рая в този си вид? Доста зле изглеждаш. Тук още не сме свикнали с възнесли се живи създания. Ъ-ъ… Елия май беше последният досега. Налага се да отбележа, че външността ти е почти толкова неприятна като неговата при появата му. На твое място щях не само да сменя тези парцали с достойни бели одежди, но и да се погрижа за този пърхут по главата ти.
— Вижте какво — започнах с изопнати докрай нерви — никой, освен Исус, не познава премеждията, през които минах. Вие сте си седели тук в съвършения град със златните улици, а аз се борех със самия сатана. Знам, че изглеждам доста оръфан, но не по свой избор се появих такъв тук. Тъкмо се сетих… Къде да намеря ножчета за бръснене?