— Какво?
— Ножчета за бръснене. „Жилет“ или подобни. Предпочитам да са от неръждаема стомана.
— Тук нищо не ръждясва. Но за какво са ти тези неща?
— Именно за да махна наболата брада от лицето си.
— Сериозно? Ако Бог в безкрайната си мъдрост бе решил, че създанията от мъжки пол не бива да имат косми по лицето си, нямаше да им ги даде.
— Ясно. Къде е бюрото за информация?
— Хиляда километра наляво оттук.
Вече бях кипнал, когато обърнах гръб на ангела. Бюрократи дори в рая! Реших да не досаждам повече с въпросите си, защото схванах намека. От обиколката бях запомнил, че хиляда километра са точното разстояние от централна порта, през каквато минах, до средата на Светия град, тоест до Престола Господен. Следователно той (тя) ми казваше, че ако не харесвам как се отнася с мен, мога да се оплача на самия Шеф. С други думи: „Я ми се разкарай от главата!“
Взех си документите и се отдалечих, а погледът ми шареше в търсене на някой друг, който ще ми помогне.
Не знам кому е било поверено оправянето на цялата бъркотия, на архангел Михаил или на друг, но бяха се сетили, че множество създания ще се щурат стъписано наоколо, всяко със своите проблеми. Затова тук-там из тълпата бяха пръснати херувими. Недейте веднага да си представяте творбите на Микеланджело или Лука дела Робиа. Тези тук изобщо не бяха пълнички дечица. Стърчаха с половин метър над главата ми и доста приличаха на ангелите, но херувимските им крилца бяха мънички, а на одеждите си носеха значки, гласящи „СЛУЖЕБНО ЛИЦЕ“.
Може пък наистина да са ангели, защото така и не си изясних разликата между ангелите, херувимите, серафимите. В Писанието сякаш се предполага, че подобни подробности са ви известни предварително. Папските лакеи пък изброяват девет различни видове ангели! Че кой им е казал? Няма го в Библията!
Убедих се в едно нещо без никакво съмнение. Има две съсловия в рая — ангели и хора. Първите се смятат за по-висши и не се колебаят да ви натрият носа. Пък и наистина са по-добре откъм положение, власт и привилегии. Спасените души са граждани второ качество. Във всички разклонения на протестантството, може би и при слугите на Рим, се подразбира, че спасената душа едва ли не ще седне в скута на Господ. Нищо подобно! Какво като си заслужил място в рая? Веднага ти набиват недвусмислено в главата, че си новак тук и всички кореняци са над тебе.
Затова спасената душа заема в рая почти същото положение, каквото и един черньо в щата Арканзас. Ангелите не се колебаят да ти смачкат фасона.
Не срещнах дори един, който да ми стане симпатичен.
Дължи се на отношението им към нас. Нека се опитаме да погледнем нещата с техните очи. Според Даниил в рая има сто милиона ангели. Преди Възкресението и Възнесението, Светият град е бил просторно място, приятно за живот и предлагащо добра работа — понякога задача като вестоносец, друг път песнопения или някой ритуал. Сигурен съм, че на ангелите много им е харесвало.
В уречения час обаче им се изтърсва ужасна тълпа нови заселници, милиони (или по-скоро милиарди), на някои от които липсва дори елементарно възпитание. И за всички трябва да се полагат грижи. След неизброими епохи блаженство без проблеми ангелите изведнъж се оказват претоварени със задължения, опитват се да въведат ред в нещо, което за тях изглежда не по-добро от огромна лудница за сирачета. Не се учудвам, че чувствата им към нас не са никак топли.
И все пак… аз също не ги харесвам. Какви сноби само!
Открих един херувим (или ангел) със значка. Попитах го къде е най-близкото бюро за информация. Той посочи с палец през рамо.
— На хиляда километра направо по този булевард. Близо е до Реката, изливаща се от Престола.
Вторачих се нататък. От такова разстояние Богът Отец на своя Престол ми приличаше на изгряващо слънце.
— Хиляда километра значи. Няма ли някое по-наблизо?
— Създание, всичко е направено с определена цел. Ако имаше бюро на всяко кръстовище, край тях щяха да се скупчат тълпи, изгарящи от желание да зададат глупавите си въпроси. А както е уредено сега, никое създание не би си направило труда да измине дългия път, ако въпросът му не е наистина важен.
Логично. И влудяващо. Усетих се, че отново ме измъчват твърде неподходящи за рая мисли. Винаги съм смятал, че тук блаженството е гарантирано. Само че срещах същите безсмислени пречки като на Земята. Преброих до десет първо на английски, после и на латински.
— Е, тогава… за колко време се стига дотам с летене? И каква е максималната разрешена скорост?
— Нима си мислиш, че ще ти позволим да летиш тук?