Понечих да благодаря на херувима, но вече се беше отнесъл нанякъде.
— Светецо, какво желаете? — попита ме ангел иззад гишето.
Обясних му, че се опитвам да открия съпругата си. Той потропа с пръсти по тезгяха.
— Ами ние обикновено не се занимаваме с това. Има основано от създания дружество — „Намерете своите приятели и любими“.
— Къде е седалището му?
— Близо до портата Ашер.
— Какво?! Оттам идвам. Влязох през същата порта.
— Трябваше да попитате ангела, който ви е регистрирал. От новодошлите ли сте?
— Да, от възнесените съм. И попитах ангела… но ме отпрати набързо. Той… тя… ъ-ъ, ангелът ми каза да дойда тук.
— Брей… Я да ви видя документите.
Взря се задълго в тях, после подвикна на друг ангел, който бе престанал да обслужва тълпата, заслушан в нашия разговор:
— Търл, само виж това!
Вторият ангел също хвърли поглед на документите ми, кимна дълбокомислено и поклати натъжено глава.
— Да не се е объркало нещо? — попитах неспокойно.
— Не. Светецо, имал сте лошия късмет да ви упъти, ако думата изобщо е подходяща в случая, един ангел, който не би помогнал и на най-добрия си приятел, стига да имаше такъв. Все пак съм изненадан, че се е отнесъл толкова грубо с един светец.
— Тогава не носех този нимб.
— Ясно. По-късно ли решихте да си го сложите?
— Не стана по мой избор. Случи се чудо по пътя от портата Ашер насам.
— Разбирам. Светецо, вашият ранг ви дава право да се оплачете от Хромитициниел. Или просто ще направя запитването вместо вас.
— Май така ще е по-добре.
— И аз мисля същото. По-добре ще е за вас в дългосрочна перспектива, ако схващате какво искам да ви кажа.
— Досещам се.
— Но преди да се обадя в дружеството, нека проверя при Свети Петър, за да сме сигурни, че жена ви е сред пристигналите. Кога умря?
— Не е умряла. Тя също се възнесе.
— Тъй ли? Значи проверката ще стане бързо, без да ровим в старите архиви. Искам пълното й име, възрастта, пола — ако има такъв, датата на… ох, увлякох се. Засега стига и името.
— Маргрете Свенсдатер Гундерсон.
— По-добре ми го кажете буква по буква. Така, дано и чиновниците на Петър го прочетат правилно. Не бива да чакате тук. Отсреща има едно ресторантче, нали му виждате рекламата?
Озърнах се.
— „Свещената крава“ ли?
— За него говоря. Добре готвят, ако ви се опитва нещо вкусно. Почакайте там, а аз ще ви повикам, когато има резултат.
— Благодаря!
— Няма за какво… — ангелът пак се вторачи в документите ми, — …Свети Александър Хергеншаймър.
„Свещената крава“ беше най-уютното, напомнящо за дома местенце, което бях виждал след Възнесението. Малко, приятно заведение, каквото бихте очаквали да видите в Сейнт Луис или Денвър. Влязох. До грила, с гръб към мен, стоеше висок черен мъжага, чиято готварска шапка стърчеше през нимба. Настаних се пред барплота и се прокашлях.
— Ей сегинка. — Той довърши заниманията си и ме погледна. — С какво мога да ви… Глей ти! Светецо, какво да бъде за вас? Само кажете и мигом ще го сготвя!
— Люк! Толкова се радвам да те видя!
Той ме зяпна.
— Ама ние знаем ли се отнякъде?
— Не ме ли помниш? Че аз работех по едно време при тебе! В „Грила на Рон“, в Ногалес. Аз съм Алек. Миех чиниите.
Той впи поглед в мен и изпусна шумна въздишка.
— Ей, не можах да се сетя веднага… Свети Алек.
— За приятели съм само Алек. Люк, да знаеш, има някаква грешка. Когато я оправят, ще сменя тоя засукан светилник с най-обикновен нимб.
— Извинявай… Свети Алек, ама не ми се вярва. В рая грешки няма. Ей, Албер! Поеми клиентите. Ще седнем с моя приятел Свети Алек вътре. Албер ми е заместникът.
Стиснахме си ръцете с нисичък шишко, който приличаше на карикатура за представата как трябва да изглежда типичният френски готвач. Двамата с Люк минахме през странична врата, седнахме до масата и скоро при нас дойде сервитьорка. Отново се стъписах, а Люк каза:
— Хейзъл, искам да те запозная с един стар приятел. Със Свети Алек работехме заедно. Хейзъл пък е душата на заведението.
— Миех чинии при Люк — обясних, докато се изправях. — Чудесно е да те видя отново!
Протегнах й ръка, но бързо премислих и я прегърнах. В усмивката й не личеше никаква изненада.
— Добре дошъл, Алек! О, вече си Свети Алек. Не се учудвам.
— За разлика от мен. Това е грешка.
— В рая не допускат такива грешки. Къде е Марги? Да не остана с живите на Земята?
Обясних й как се разделихме и добавих:
— Сега чакам да я открият.
— Ще я намериш. — Хейзъл ми лепна една топла целувка, после всички се настанихме около масата. — Бързо ще се съберете, защото е обещано на всички ни и така става. Любимите и приятелите са отново заедно. А Стийв… Свети Алек, ти помниш ли Стийв? Беше с тебе и Марги, когато се видяхме за пръв път.