— Че как бих могъл да го забравя? Поръча ни вечеря и ни даде десет златни долара, когато бяхме останали без петаче. Ха, дали помня Стийв!
— Щастлива съм да го чуя… защото Стийв смята, че на тебе дължи връщането си към вярата и попадането си в рая. Разбираш ли, Стийв загина на бойното поле в Меджидо, а и аз си намерих смъртта по време на Войната. Стана… ами, около пет години след като се срещнахме.
— Пет години?!
— Да. Аз си отнесох своето още в самото начало на Войната, но Стийв оцеля чак до Армагедон…
— Хейзъл, едва ли е минал и месец, откакто Стийв ни почерпи онази вечер.
— Връзва се. Ти си напуснал Земята с Възнесението, от което се започна Войната. Години си се реел в небето, затова аз и Стийв сме се озовали тук преди тебе. Ако искаш, можеш да разнищиш това по-подробно с него. Скоро ще дойде. Между другото, сега съм негова любовница… тоест съпруга, само че в рая няма бракове. Както и да е. Стийв се записал доброволец и стигнал до чин капитан, преди да загине. Неговата рота атакувала Хайфа и той загинал за Господ в разгара на Армагедон. Толкова се гордея с него!
— Редно си е. Люк, и тебе ли те довърши Войната?
Чернокожият мъж белна зъби в широка усмивка.
— А, не, Свети Алек. Обесиха ме.
— Шегуваш се!
— Няма такова нещо. Увиснах на въжето точно по закон. Нали помниш как си обра крушите?
— Не съм си обирал крушите. Стана чудо. Така срещнах Хейзъл и Стийв.
— Добре де… сигурно знаеш повечко от мен за чудесата. Веднага трябваше да си намерим друг мияч на чинии, а нямаше мераклии освен един мексиканец. Човече, страшен серсем излезе оня тип. По едно време ми извади нож. Голяма грешка — да вади нож на готвач в собствената му кухня! Понаряза ме малко, аз пък го накълцах. Като погледнах съдебните заседатели, май всичките му бяха братовчеди. Пък и прокурорът разправяше, че било време да дадат урок на хората. Но аз не мрънках. Открай време си бях кръстен, а капеланът в затвора ми помогна да си пречистя душата. Цяла проповед им изнесох, както си стоях с клуп на шията. Накрая им викам: „Хайде, пращайте ме бързичко при Исус! Алилуя!“ Тъй и направиха. Най-хубавият ден в живота ми!
Албер надникна в стаята.
— Свети Алек, търси ви един ангел.
— Веднага идвам!
Ангелът чакаше отвън, май нямаше желание да гуши глава между раменете си, за да влезе.
— Вие ли сте Свети Александър Хергеншаймър?
— Да, аз съм.
— Имам съобщение за вас относно запитването ви за създанието на име Маргрете Свенсдатер Гундерсон. То гласи: „Въпросната особа не е сред възнеслите се живи на небето, нито се е появила с някоя от следващите групи. Създанието Маргрете Свенсдатер Гундерсон не е в рая и не се предвижда да попадне тук.“ Това е всичко.
ХХIII
„Викам към Тебе, но Ти не ми отговаряш;
стоя и Ти само ме гледаш.“
Разбира се, най-накрая се озовах в канцеларията на Свети Петър при главната порта… след като първо дирих трескаво из целия рай.
Вслушах се в съвета на Хейзъл и се върнах до портата Ашер, за да потърся помощта на дружеството „Намерете своите приятели и любими“.
— Свети Алек — каза ми тя, — ангелите не си служат със заблуди, а и архивите, в които проверяват, са пълни. Но може да не са погледнали където трябва, пък и според мен не биха се престаравали, за разлика от тебе. Такива са си. Възможно е Марги да е записана с моминската си фамилия.
— Точно нея им казах!
— Тъй ли… Мислех си, че си ги помолил да търсят Марги Греъм.
— Не съм. Тогава да се върна и да ги помоля пак?
— Не сега. И ако се наложи, едва ли ще е най-добре да се обърнеш към същото бюро за информация. Отиди направо в канцеларията на Свети Петър. Там ще ти обърнат внимание хора, а не поредните ангели.
— Точно това искам!
— Но първо опитай при „Намерете своите приятели и любими“. В дружеството няма никаква бюрокрация. Там работят само доброволци, които наистина са загрижени за ближния си. Така ме откри Стийв, след като го убиха. Не знаеше фамилията ми, а и аз не я бях споменавала от години. Нямал представа къде и кога съм умряла. Но една мила старица в дружеството упорито проверявала всички жени на име Хейзъл, докато Стийв се провикнал: „Ето я!“ Ако просто бе отишъл в главната канцелария на Свети Петър, щяха да го отпратят с оправданието, че сведенията са недостатъчни. — Тя се позасмя. — В дружеството впрягат на работа и въображението си. Така ме събраха с Люк, макар никога преди да не сме се срещали. Щом ми писна от безделие, аз реших, че искам да се занимавам с малък ресторант — чудесен начин е да се виждаш с хората и да намираш нови приятели. Помолих в дружеството, пуснаха компютрите си с ключова дума „готварство“ и след доста неуспешни опити попаднах на Люк. Станахме партньори и създадохме „Свещената крава“. Така открихме и Албер.