— Така трябва да е било. Заслужих си един мехур от изгаряне.
Свети Петър прихна.
— Едно жалко мехурче! И смяташ, че не си достоен… Синко, ако Света Жана бе твърда във вярата като тебе, щеше просто да удуши пламъците на кладата, която я превърна в мъченица. Сещам се и за…
— Съпругата на Свети Александър дойде — обяви гласът на сестра Мери Джеймс.
— Веднага я пуснете! — нареди Свети Петър и обеща: — После ще ти доразкажа.
Едва го чувах. Сърцето ми щеше да се пръсне.
Вратата се отвори и влезе Абигейл.
Не знам как бих могъл да опиша следващите няколко минути. За да бъда по-кратък — съчетание от съкрушително разочарование с тежък срам.
Абигейл само ме изгледа и засъска сурово:
— Александре, какво си въобразяваш? Веднага махни този възмутително пищен нимб!
— Дъще — прогърмя гласът на Свети Петър, — намираш се в кабинета ми и не ще търпя да говориш така на Свети Александър.
Абигейл завъртя погледа си към него и изсумтя.
— Него ли наричате светец? И вашата майка не ви ли е научила, че трябва да ставате, когато влизат дами? Или вежливостта не е задължителна за светците?
— О, да, ставам, но когато наистина влизат дами. Дъще, говори с мен по-почтително. И прояви към Свети Александър уважението, което му дължиш като съпруга.
— Че той не ми е съпруг!
— Какви ги приказваш? — Свети Петър се извърна за миг към мен и пак се вторачи в нея. — Я ми обясни.
— Нали Исус е казал: „Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата“? Това е! Евангелие от Свети Марка, глава дванадесета, стих двайсет и пети.
— Вярно — съгласи се Свети Петър, — със собствените си уши го чух да изрича тези слова. Според това правило ти вече не си ничия съпруга.
— Да! Алилуя! Колко години чаках да се отърва от този селяндур, без да съгреша!
— За последното не съм много сигурен. Както и да е. Това не те освобождава от задължението да говориш както подобава на светеца, бил някога твой съпруг. — Той ме стрелна с поглед. — Желаеш ли да остане?
— Кой, аз? Не, не! Станала е грешка.
— И на мен така ми се струва. Дъще, можеш да си вървиш.
— О, почакайте! И без това толкова път съм била дотук, а имам доста неща да ви казвам. Натъкнах се на скандални прояви. Ами че те нямат никакво чувство за приличие…
— Дъще, вече ти казах, че не те задържам. Сама ли ще излезеш през онази врата или да повикам двама яки ангели, за да те изхвърлят?
— Що за хрумване! Тъкмо се канех да обясня, че…
— Нищо няма да обясняваш!
— Имам правото на мнение като всеки друг!
— Не и в този кабинет. Сестро Мери Джеймс!
— Да, сър?
— Още ли помниш онези хватки от джудото, на които са те учили в детройтската полиция?
— Охо, помня ли ги!
— Тогава изкарай оттук тази свадлива жена!
Високата монахиня се ухили и потри ръце. Не съм в състояние да опиша ясно следващите секунди, защото всичко стана много бързо. И Абигейл вече я нямаше. Свети Петър се отпусна на стола, въздъхна и си взе кока-колата.
— Да, тя би изтощила търпението и на Йов. Колко дълго беше женен за нея?
— Ами, като помисля… малко повече от хиляда години.
— Съчувствам ти. Но защо поиска да я доведат?
— Не за нея ставаше дума…
Наканих се да обясня, но той вдигна ръка да ме спре.
— Ама разбира се! Защо не каза веднага, че търсиш съжителката си? Неволно си заблудил сестра Мари-Роз. Да, сещам се за коя говориш: онази хубавелка, с чието име е изпъстрено досието ти накрая. Останах с впечатление, че е много мило момиче. Значи нея търсиш, а?
— Да! В деня на Възнесението и двамата политнахме към небесата. Но онова канзаско торнадо беше толкова бясно, че ни раздели.
— Вече си я търсил. Предадоха ни запитването ти от бюрото за информация.
— Така е.
— Александре, това запитване е последната забележка, нанесена в досието ти. Лесно ще наредя да я потърсят отново… Но още отсега трябва да ти кажа, че бих го направил само за да си сигурен. Отговорът ще бъде все същият — момичето не е тук. — Той стана и отпусна длан на рамото ми. — Виждал съм тази трагедия безброй пъти. Влюбената двойка вярва, че заедно ще се възнесе в рая, но единият накрая се озовава тук, а другият… Какво мога да сторя? Как бих искал да ми е по силите, но уви…
— Свети Петре, станала е грешка! — Той премълча. — Изслушай ме, моля те! Бяхме рамо до рамо, коленичили в молитва. Точно преди Тръбния зов ни осени Светият Дух, пречисти душите ни и затова се възнесохме заедно. Попитай Него! Поне в твоите думи ще се вслуша.