Петър пак въздъхна.
— Той ще изслуша всекиго, в което и да е от въплъщенията си. Но нека опитам. — Вдигна слушалката на толкова древен телефон, че вероятно бе го сглобил самият Александър Греъм Бел. — Мери, свържи ме с Призрачко. Добре, ще почакам. Здрасти! Пийт се обажда от главната порта. Да си чувал нови вицове? Е, и аз не съм. Слушай, занимавам се с един проблем. Моля Те, върни се назад в деня на Зова, когато във въплъщението си като Младшия възнесе живи всички онези спасени души. Пренеси се до мястото, наричано Лоуъл, в щата Канзас… да, в Северна Америка. Имало е верски събор на ливадата. Там ли си вече? Тъй. Александър Хергеншаймър, вече канонизиран светец, твърди, че поне няколко фемтосекунди преди Зова, Ти си осенил него и обичната му съжителка Маргрете. Била е висока около три кубита и половина, руса, с лунички и… О, помниш я? О, тъй ли… Твърде късно значи. Боях се, че е така. Ще му предам.
Аз му зашепнах трескаво.
— Попитай Го къде е тя!
— Шефе, Свети Александър страда. Иска да знае къде е тя. Добре, ще му кажа. — Петър остави слушалката на апарата. — Не е в рая, не е и на Земята. Отговорът ти е ясен. Много съжалявам.
Длъжен съм да заявя, че Свети Петър прояви безкрайно търпение спрямо мен. Увери ме, че бих могъл да говоря с всеки Един от Троицата… но ми напомни, че допитвайки се до Светия Дух, всъщност получил отговора на всеки от Тях. Поръча да бъдат прегледани наново списъците от Възнесението, на станалите от гроба мъртъвци, както и текущият списък на пристигащите. Изтъкна ми обаче, че никой компютър не би могъл да опровергае непогрешимостта на самия Бог, произнесъл се като Светия Дух. Съгласих се, но горещо одобрих идеята за новото търсене.
— Ами на Земята? — сетих се изведнъж. — Може би е жива? Да не е в Копенхаген?
— Александре, та Той е вездесъщ и всезнаещ както тук, така и на Земята. Не проумяваш ли?
Въздъхнах на пресекулки.
— Ясно ми е. Опитвам се да избягам от очевидното. Добре… Как да стигна оттук до ада?
— Алек! Без такива приказки!
— А защо не, по дяволите? Петре, ако ще съм тук без нея, няма да е вечно блаженство, ами безкрайна, тягостна самота и терзание. Мислиш си, че този лъскав нимб означава нещо за мен, щом знам — о, ти ме убеди, признавам! — че моята любима се измъчва в геената огнена? Не исках много — само да живея с нея. Бях готов да търкам мръсните чинии до свършека на света, стига да виждам усмивката й, да чувам гласа й, да докосвам ръката й! А вместо това я подхлъзнаха с една формалност и ти знаеш това не по-зле от мен! Надменни сприхави ангели живеят тук по право, без някога да са си мръднали пръста, за да го заслужат. Но моята Марга, един истински ангел, ако изобщо има такива във вселената, трябва да попадне в ада заради детински прищевки, превърнати в закон. Кажи на Отеца, на сладкогласното Му Синче и на оня натрапчив Дух, че могат да си заврат някъде тоя превзет Свети град! Щом Маргрете трябва да е в ада, там е и моето място!
Петър си мърмореше:
— Прости му, Отче наш. Побъркал се е от мъка и не знае какво говори.
Аз се поукротих малко.
— Не, много добре знам какво говоря. Не искам да остана тук. Моята любима е в ада и там ще бъда с нея.
— Алек, ще надмогнеш страданието.
— Изобщо не разбираш, че не желая да го надмогна. Ще споделя участта на моята мила. Казваш ми, че е в преизподнята…
— Казах ти само, че не е нито тук, нито на Земята.
— А има ли четвърто място? Чистилище или нещо подобно?
— Чистилището е измислица. Не знам да има друго място.
— Значи се махам веднага и ще претърся целия ад. Как да го направя? — Петър вдигна рамене. — Проклятие, не ме разигравай! Само това съм принуден да търпя, откакто минах през огъня — гавра след гавра. Да не съм затворник?
— Не.
— Тогава ми кажи как да отида в ада.
— Така да бъде. Но не можеш да носиш този нимб там. Няма да те пуснат вътре.
— И без това не го исках.
Скоро стоях на прага на главната порта, придружен от двама ангели. Петър не се сбогува с мен, май беше отвратен от държанието ми. Докривя ми, защото изпитвах искрена симпатия към него. Не успях да му набия в главата, че раят не е никакъв рай за мен без Маргрете.
Стъпих на ръба.
— Моля ви, предайте на Свети Петър, че…
Не ме изслушаха. Побързаха да ме бутнат.
Паднах.
И продължавах да падам.
ХХIV
О, да знаех де да Го намеря
и да можех да се приближа към престола Му!