— Задръж малко! Умряла си през 1918-та ли?
— Точно така. Родена през 1878-ма, починала на четиридесетия си рожден ден. Повече ли ще ти харесам, ако си изглеждам на тогавашните годинки? Мога и това, да знаеш.
— Не, изглеждаш страхотно. Прекрасна си.
— Де да знам. Някои мъже… Доста разпалени майколюбци се мотаят тук, а повечето изобщо не са имали шанс да си задоволят перверзията приживе. Този номер е от най-лесните. Просто ще те подтикна към самохипноза и ще извлека от тебе всички необходими данни. Скоро ще имам външността на майка ти и нейния глас. И ще ти мириша като нея. Аз обаче съм ти на разположение така, както майка ти никога не е била. Мога…
— Пати, че аз дори мразех майка си!
— Виж ти… Това не ти ли създаде проблеми при Страшния съд?
— Не. Това го няма в правилата. Библията изисква да почиташ майка си и баща си. Няма нито дума за задължение и да ги обичаш. О, почитах я и още как! Държах нейна снимка в рамка на бюрото си. Пишех й всяка седмица. Обаждах се да й честитя рождените дни. Отбивах се да я видя при всеки удобен случай. Слушах търпеливо вечните й натяквания и отровните й клюки за нейните приятелки. Никога не съм й възразявал. Плащах й болничните сметки. И я изпроводих в последния път до гроба. Но не плаках. Тя не ме обичаше и аз й отвръщах със същото. Стига сме приказвали за майка ми! Пат, зададох ти въпрос, а ти веднага избяга от темата.
— Извинявай, миличък. Ей, виж какво си намерих!
— Не ми се изплъзвай пак. Дръж го топъл, докато ми отговаряш. Спомена за някакво хилядагодишно чиракуване.
— Е, и?
— Освен това си умряла през 1918 година. Тръбният зов прозвуча през 1994-та. Знам, защото бях жив свидетел и участник. Значи са минали само седемдесет и шест години от смъртта ти. За мен Страшният съд беше преди броени дни, хайде нека е месец. Нещо обаче ми подсказа, че трябва да е било преди седем години. И пак не достигат поне още деветстотин. Аз не съм дух, а жив човек. И не съм Матусаил.
(Проклятие, нима съм разделен от Маргрете вече хиляда години? Не е честно!)
— Ясно какво те притеснява. Алек, във вечността хиляда години не са някакво определено време. Те просто се точат доста дълго. В моя случай — достатъчно, за да се провери имам или нямам дарбите и склонностите, необходими за тази професия. За мен бяха нужни повечко годинки, защото макар да се паля лесно — почти всеки гост на хотела ме кара едва ли не да пробивам с глава тавана — тръснах се тук, без да имам понятие що е то сексът. Но се научих и накрая Мария Магдалена ми писа високи оценки. Препоръча да ме назначат за постоянно.
— Тя да не е тук?!
— Не, само е хонорувана професорка. Има си своя катедра в рая.
— А какво преподава там?
— Нямам представа, но не може да е същото, на което учи тук. Поне не ми се вярва. Хъм, знае ли човек… Алек, тя е от великите, които сами диктуват правилата. Само че този път ти се отплесна. Опитвах се да ти обясня, че не знам колко продължи моето чиракуване, защото тук времето е каквото поискаш. С тебе откога сме в леглото?
— От доста време. Но недостатъчно. Май наближава полунощ.
— Щом искаш, нека е полунощ. Този път аз ли да съм отгоре?
На следващата сутрин — или което ще време да беше — Пат и аз закусвахме на балкона с изглед към огненото езеро. Бе облякла любимата премяна на Марга — впити шорти и бюстие, от което гърдите й сякаш щяха да изскочат всеки миг. Не знам кога бе се облякла, но моите панталон и риза се оказаха почистени и подновени, а бельото и чорапите ми изпрани. В ада май навсякъде има прилежни дяволчета, вечно заети с някаква работа. Пък и в по-късните часове на нощта биха могли да преведат стадо овце през спалнята, без да ги усетя.
Зяпах Пат и се наслаждавах на здравата й хубост. Чудех се колко странно е, че винаги съм смесвал секса с греха. Вярно, сексът също може да бъде греховен — всяка човешка постъпка може да носи жестокост и неправда. Но сам за себе си да останеш неопетнен. Бях долетял тук уморен, объркан и нещастен. А Пат първо ме развесели, после ме накара да си почина.
И днес съм не по-малко нетърпелив да те открия, любима моя Марга, но се чувствам много по-бодър.
Дали и Маргрете би погледнала по същия начин на това денонощие? Е, поне ми се струваше, че никога не ме е ревнувала.