А как бих се почувствал аз, ако и тя си позволи сексуална ваканцийка, на каквато се радвах в момента? Уместен въпрос, момче. Добре ще е да се замислиш.
Озърнах се към ямата — димът се издигаше на гъсти вълма, озарен от пламъците. А вляво и вдясно от мен беше слънчево утро през началото на лятото с пищната му зеленина и със заснежените върхове в далечината.
— Пат…
— Да, миличък?
— Брегът е само на двеста-триста метра оттук, но изобщо не вони на сяра.
— Виждаш ли накъде се веят онези флагчета? Навсякъде вятърът духа към кратера, по средата му въздухът се издига нагоре и, между другото, така забавя полета на всяка балистично пристигнала душа. В другото полукълбо има съответен въздушен поток надолу, към повърхността, където в една студена яма сероводородът се охлажда, свързва се с кислород и се получават сяра и вода. Сярата се отлага, а водните пари се връщат в атмосферата. Двете ями и въздушната циркулация уравновесяват климата, както Луната влияе на времето на Земята.
— Никога не ме е бивало по природните науки… но този процес май не се вписва в законите, които ни обясняваха в училище.
— Естествено! Тук Шефът е друг. Нагласил е планетата както на него му харесва.
Не помня какво се канех да кажа, защото ме прекъсна звънът на мелодичен гонг в апартамента.
— Да отворя ли, сър?
— Разбира се, но как смееш да ме наричаш „сър“? А може да е някой от обслужването по стаите, нали?
— Не, скъпи Алек, ако е някой от персонала, просто ще влезе да разтреби, щом види, че сме свършили със закуската. — Тя стана и скоро се върна с плик в ръка. — Имперски куриер донесе писмо. За тебе е, миличък.
— За мен?
Поех плика малко уплашено и го отворих. В горната част на листа имаше релефен печат — традиционен дявол в червено, с рога, копита и опашка, стиснал тризъбец в ръка и обвит в пламъци. Ето какво прочетох по-надолу:
„До Свети Александър Хергеншаймър
Сан Суси Шератон
Столицата
Приветствам ви!
В отговор на молбата ви за аудиенция при Негово адско величество Сатана Меркратиг, Суверен на ада и прилежащите му колонии, Пръв сред падналите ангели, Цар на лъжите, имам честта да ви уведомя за следното:
Негово величество изисква от вас да подкрепите молбата си, като представите в канцеларията пълно и честно описание на своя живот. Щом се справите с тази задача, ще бъде взето решение по молбата ви.
Позволявам си да добавя от себе си един съвет. Всеки опит да пропуснете, замажете или украсите нещо с надеждата да поласкаете Негово величество, изобщо няма да Го зарадва.
Искрено Негов
(п)
Велзевул
Секретар на Негово величество“
Прочетох писмото на Пат. Тя примигна и подсвирна.
— Скъпи, най-добре веднага се залавяй за работа!
— Ами аз… — Листът в ръцете ми пламна и аз побързах да го пусна върху чиниите. — Винаги ли става така?
— Нямам си идея. За пръв път виждам послание от Големия шеф. И за пръв път чувам някой да бъде поканен при него, макар и с условие.
— Пат, аз не съм подавал молба за аудиенция. Смятах днес да поразпитам как се прави това. Но още не съм оставял в канцеларията нищо, в отговор на което да получа това писмо.
— Значи трябва да подадеш молбата незабавно. Не е редно да допускаме парадокси, нали? Ще ти помогна с печатането.
Дяволчетата пак се бяха разшетали. Видях, че в един от ъглите на огромния хол вече имаше две бюра — на едното купчини листа и химикалки, на другото някакво сложно устройство. Пат се запъти право към него.
— Миличък, както изглежда, още съм прикрепена към тебе. Вече съм твоя секретарка. Ох, че приятно — последен модел „Хюлет Пакард“! Ти оправяш ли се с компютрите?
— Боя се, че не.
— Добре, тогава пиши на ръка. Аз ще оформям текста… и между другото ще ти оправям правописа и граматиката. Вече се сещам защо избраха точно мен за тази работа. Не за чаровната ми усмивка, а защото умея да пиша бързо. Повечето от моята гилдия изобщо не смеят да припарят до клавиатура. Доста от тях са предпочели проституцията, за да не се занимават със стенография и машинопис. Добре, да започваме вече, че тази работа ще ни отнеме доста дни, може би и седмици. Искаш ли и занапред да спя тук?
— Нима не ти се остава?
— Миличък, всичко е по волята на госта. Такива са правилата.
— Не искам да се изнасяш. (Марга! Моля те, разбери ме!)
— Добре, че го каза, иначе щях да се облея в сълзи. Пък и добрата секретарка трябва денонощно да е подръка, че току-виж посред нощ възникне спешен проблем.
— Пат, още когато учех в семинарията, това вече беше брадата шегичка.
— Била е вехта още преди да се родиш. Хайде, започваме.