— Сигурен ли сте?
— Разбира се. А според тебе кой е шефът тук?
(Ха, уверения от Царя на лъжите!)
— Защо пък сте толкова уверен? Както чувам, никой за нищо не води сметка. Човек може да е в ада от не знам си колко години и вие дори да не подозирате.
— Заблудили са те. Но чуй какво ще ти кажа — ако приемеш предложението ми, ще можеш да си позволиш помощта на най-добрите детективи в историята, от Шерлок Холмс та до Едгар Хувър. Нека претърсят ада вместо тебе, да обърнат и последното камъче. Естествено, само ще си прахосаш парите. Тя не е в моята юрисдикция. Заявявам ти това най-официално.
Поколебах се. Адът е огромно място. Сам бих могъл да се мотая тук цяла вечност и пак да не намеря Марга. А голяма сума пари (о, колко добре знаех силата им!) би направила трудното лесно, невъзможното — преодолимо.
И все пак… Като заместник на шефа в ЦОБ може и да съм вършил малко съмнителни шашми (не е леко да се придържаш в рамките на бюджета), но аз съм ръкоположен свещеник и никога не съм служил на прастария ни Враг. Как един служител на Христос да стане капелан на сатаната? Мила Марга, просто не мога.
— Не.
— Да речем, че не съм чул. Добре, ще подсладя още малко сделката. Приемеш ли, ще прикрепя към тебе завинаги моята първокласна агентка сестра Мария Патриция. Ще бъде твоя робиня с единственото условие, че не ще можеш да я продадеш. Но дори ще се съглася да я даваш под наем, ако ти хрумне. Сега какво ще кажеш?
— Не.
— Стига де! Търсиш някаква жена, а аз ти предлагам далеч по-добра от нея. Само не се преструвай, че си недоволен от Пат. Трудно ставахте от леглото седмици наред. Да ти пусна ли на запис няколко въздишки и стонове?
— Ах, ти, воняща отрепко!…
— Кротко, кротко! Не се дръж невъзпитано в дома ми. И двамата знаем, както впрочем е известно на всички, че няма особена разлика между жените… признавам, освен в готварските им умения. Предлагам ти доста добра замяна. След две години сам ще се чудиш на сегашните си капризи. Хайде, Свети Александре, приемай. Не можеш да се надяваш на нищо по-добро, защото вече ти заявих тържествено, че твоето любимо датско зомби не се сервира в ада. Слушам те.
— Не!!!
Сатаната затропа с пръсти по облегалката на трона си. Стори ми се раздразнен.
— Това ли е последната ти дума?
— Да.
— Нека тогава предположим, че съм в състояние да ти предложа и работата като капелан, и твоята любима принцеса от севера…
— Нали ми казахте, че не е в ада?
— Но не твърдя, че не знам къде се намира.
— И можете ли да я доведете тук?
— Първо ми отговори. Ще приемеш ли да ми служиш като мой капелан, ако сделката включва и да се съберете двамата?
(Марга, Марга!)
— Не.
Сатаната се сопна грубо:
— Сержант, махни стражата. А ти, Александре, ела веднага с мен!
Стана от трона си и мина зад него, без повече да ме погледне. Наложи се да подтичвам, защото крачките му бяха великански. Видях входа на дълъг тъмен тунел. Затичах се с все сила, когато ми се стори, че сатаната се отдалечава — силуетът му се смаляваше бързо на фона на мъждукащата червена светлина.
И едва не се блъснах в гърба му. Оказа се, че той наистина променяше размерите си. Вече бяхме с почти еднакъв ръст. Спрях се запъхтян до него пред врата в края на тунела.
Сатаната докосна нещо и под тавана проблясна бяла лампа. Той отвори вратата и се обърна към мен.
— Влез, Алек.
Сърцето ми подскочи, задъхах се.
— Джери! Джери Фарнсуърт!
ХХVII
Защото голяма мъдрост — голямо страдание,
и който трупа познания, трупа тъга.
Па начена Йов и рече:
да се провали денят, в който се родих,
и нощта, в която рекоха: зачена се човек!
Пред очите ми притъмня, зави ми се свят, коленете ми омекнаха. Джери отсече рязко:
— Да ги нямаме такива!
Сграбчи ме през кръста, завлече ме вътре и трясна вратата. Не ме остави да падна, зае се да ме пляска по лицето и да ме разтърсва, докато си поех дъх. Чух гласа на Кейти:
— Да го сложим да легне.
Вече виждах ясно.
— Добре съм. Само малко се обърках за секунда.
Озърнах се. Бяхме в преддверието на къщата на семейство Фарнсуърт.
— Да, ама ти направо подбели очи. Нищо чудно при такъв шок. Влез в дневната.
— Добре. Здрасти, Кейти. Много се радвам да те видя пак!
— И аз.
Тя ме прегърна и целуна. Отново се убедих, че макар Марга да е всичко за мен, Кейти също е моят тип жена. Както и Пат. Как ми се искаше да запозная Марга с Пат!
Дневната ми се видя съвсем гола — нямаше мебели, прозорци, камина. Явно Джери забеляза погледа ми, защото каза: