Усмихнах се без следа от веселие и се пресегнах да стисна ръката й.
— Ще се държа както трябва, Кейти. Ще се постарая.
— Моля те, направи го заради Марга.
— Джери… хъм, след като съм простосмъртен и не мога да разбера всичко на този свят, ти ще ми обясниш ли поне нещичко?
— Стига да успея. Откъде да започна?
— Ами като те попитах дали съм втори Йов, ти ми отговори: „И да, и не“. Какво искаше да кажеш?
— Ти наистина си втори Йов. Признавам си, че в неговата история бях един от злодеите. Този път не съм замесен. И никак не се гордея с дяволските си хитрини, чрез които терзаех Йов. Не ми харесва и начинът, по който моят брат Яхве ме принуждава да му върша мръсната работа, още от прамайката Ева, а и преди, но онова ще ми е трудно да ти обясня. А аз винаги се паля по облозите, готов съм да се хвана на бас за каквото и да е… с който порок също не се хваля. — Джери се загледа мрачно в камината. — Ева беше хубавица. Щом я зърнах, признах на часа, че Яхве най-после се е проявил достойно като Творец. А по-късно открих, че почти всичко е прекопирал от друг.
— Какво?! Но нали…
— Човече, не ме прекъсвай. Повечето ви грешки — които моят брат най-дейно поощрява — се дължат на убеждението, че вашият Бог е единствен и всемогъщ. Всъщност моят брат — аз също, разбира се — не е нищо повече от обикновен ефрейтор в забутан отдел от щаба на Върховния главнокомандващ. Длъжен съм да добавя, че Великият, когото смятам за Генералисимус, за Висша власт, за Крайна причина, може да е прост редник под командването на някоя друга Сила, прозрението за която ми е недостъпно. Зад всяка загадка се крият още тайни. И така до безкрайност. Но ти, както и аз, нямаш нужда от окончателни отговори, ако изобщо ги има. Искаш да знаеш какво те сполетя… също и Маргрете. Яхве дойде при мен и предложи същия облог, който сключихме за Йов. Твърдеше, че този път имал още по-твърд следовник. Казах му да се разкара. И при баса за Йов не се забавлявах кой знае колко. Дълго преди края вече бях се уморил да тормозя горкия наивник. Този път посъветвах брат си да губи времето на някой друг с детските си глупости. Чак когато срещнах двама ви с Марга да се влачите край Четиридесета междущатска, безпомощни като новородени котенца, аз разбрах, че Яхве наистина е намерил с кого да продължи гнусните си забавления. Затова ви прибрах тук за около седмица…
— Моля? Та ние останахме само една нощ!
— Не ставай дребнав. Оставих ви тук достатъчно дълго, за да измъкна от вас всичко, което исках да знам, после ви пуснах да си продължите по пътя… с някои полезни намеци как да се оправяте. Само че вие и сами успявахте да се измъкнете. Алек, ти си един много корав кучи син, дори ме подбуди да намеря кучката, която те е родила. Убедих се, че тя наистина е кучка, и то от най-непреклонните. Именно съчетанието от такава твар и твоя мил добросърдечен баща бе създало тебе — човек, способен да оцелява. Реших повече да не се намесвам. После ме осведомиха навреме, че ще идваш тук. Имам шпиони навсякъде. Половината от личните помощници на моя брат са двойни агенти.
— И Свети Петър ли?
— А, не. Пийт е добро старче, най-съвършеният християнин на небето или на Земята. Нали навремето три пъти се отрече от Шефа си, та оттогава все гледа да си заглади вината. Страшно се кефи, че си приказва на прякор с Господаря си и в трите Му обичайни въплъщения. Пийт е симпатяга. Случи ли се да загази някой път в рая, винаги има сигурна работа при мен. И така, докъде бях стигнал? Ти се появи в ада. Помниш ли какво ти обещах преди време?
(„…потърси ме там. Обещавам ти адско гостоприемство!“)
— Да!
— Е, удържах ли си на думата? Внимавай какво ще кажеш, защото сестра Пат те слуша в момента.
— Не е вярно — отсече Кейти. — Пат е дама, за разлика от някои други. Скъпи, мисля, че аз мога да обясня по-накратко. Алек иска да знае защо и как е бил измъчван и какво може да направи сега. Говоря за Марга. Алек, отговорът на „защо“ е лесен. Бил си избран по същата причина, заради която пускат питбула в ямата, за да го нахапят до смърт другите бойни кучета. Яхве е вярвал, че ще спечели баса. На „как“ също е просто да се отговори. Ти самият бе започнал да се досещаш, когато се тревожеше, че страдаш от мания за преследване. Може и да си бил параноично настроен, но не беше побъркан. Наистина плетяха заговори срещу теб. Започнеше ли да напипваш отговорите, щуротиите започваха отново. Да вземем онзи милион. Дребен номер. Парите съществуваха само колкото да те объркат, после изчезнаха. Май не остана още много за обясняване, освен за твоите възможности в момента. Всичко, което можеш да направиш, е да се довериш на Джери. Може и да не успее — дори да опита ще е много опасно — но поне ще се постарае.