Выбрать главу

— Значи няма да цивриш. Синко, да пускаш сълзи в питието си е достатъчно неприятно, но да олигавиш мелба е направо противно.

— Ей, никой ли не иска да чуе докрай историята за скандалната ми младост?

— Кейти, аз те слушам внимателно — уверих я. — И тъй, споразумяла си се с Исус Навин.

— По-точно със съгледвачите му. Мили Алек, чувствам се задължена да обясня нещо всекиму, от чието уважение и обич се нуждая. Този път — на тебе. Някои, които ме познават, а и мнозина, които само са чели за мен в Библията, смятат блудницата Рахав за изменница. Предателство към съгражданите си по време на война. Но аз…

— Кейти, никога не съм споделял това мнение. Йехова е отредил Йерихон да бъде превзет. Щом е било предопределено, ти нищо не си могла да промениш. Но пък си спасила баща си, майка си и другите им деца.

— Вярно е, но има и друго, с което да се оправдая. Патриотизмът е идея, възникнала доста късно в човешката история. А тогава, в земята ханаанска, освен верността към собствения род можеше да има единствено преданост към някой от вождовете — обикновено добър пълководец, окичил се гръмко с титлата „цар“. А една блудница не бе обвързана дори от такава вярност.

— Кейти, колкото и да съм изучавал Писанието в семинарията, трудно ми е да си представя тогавашния живот. Все го бъркам с нравите в Канзас по мое време.

— А, едва ли е много различно. В онази епоха и по онези места блудницата беше или храмова проститутка, или робиня, или свободна жена. Аз бях от свободните. Но знаеш ли какво струваше тази моя свобода? Курвите никога не са имали сили да се борят с градските големци. Нахълтва някой от офицерите на царя и очаква безплатно обслужване, че и пиене без пари. Същото правят и началниците на градската стража. Както и всевъзможни царедворци. Повярвай ми, Алек, повече клиенти обслужвах безплатно, отколкото продавах тялото си. И често вместо пари получавах по някоя синина в отплата. Не, нямах никакви причини да съм вярна на Йерихон. Евреите не бяха по-жестоки от моите съграждани, но пък се миеха по-често!

— Кейти, не познавам протестант, които би казал лоша дума за Рахав. Открай време се чудя на една подробност в нейната… тоест, в твоята история. Нали къщата ти е била на градската стена?

— Да. Не е много удобно за въртене на домакинство — представи си само да качваш всеки ден вода по всички онези стъпала. Но пък за клиентите беше по-добре, а и наемът беше нисък. Точно обстоятелството, че живеех на стената, ми позволи да спася съгледвачите на Исус Навин. Пуснах през прозореца въжето от простора и те се измъкнаха. После дори не ми върнаха въжето.

— А колко висока беше стената?

— А? Де да знам. Височка си беше.

— Двадесет кубита.

— Сигурен ли си, Джери?

— Бях там от професионално любопитство. Война на нерви, съчетана с първата употреба на звукови оръжия.

— Кейти, питах те за височината, защото в Библията е записано, че си събрала цялото си семейство в къщата и не сте излизали, докато траела обсадата.

— Каква ужасна седмица беше! Но така се бях уговорила с израилтяните. Двете стаички едва побираха трима възрастни и седем деца. Свърши ни храната, останахме и без вода, а баща ми все натякваше, докато хлапетата цивреха. Охотно пускаше в джоба паричките, които му давах. Как иначе щеше да изхрани седем невръстни деца? Но му беше неприятно да се свира в къщата, където бях забавлявала клиентите си. Особено хапливо мърмореше, че се налага да спи на моето легло… тоест на работното ми място. И все пак се изтягаше в постелята, а аз лягах на пода.

— Значи цялото ти семейство е било в къщата, когато стените са се срутили.

— Ами да. Не смеехме дори да надникнем навън, преди да се върнат онези двама съгледвачи. Къщата беше белязана с червен шнур на прозореца.

— Кейти, къщата ти е била върху десетметрова стена. А според Писанието градските стени рухнали. Никой ли не пострада?

Тя ме изгледа учудено.

— Не, никой.

— Къщата не се ли разби заедно със стената?

— Нямаше такова нещо. Алек, много време мина оттогава. Но помня онези тръбни звуци и могъщия вик, после и тътена на земетресението, от което паднаха стените. А моята къща си остана непокътната.

— Свети Алек!

— Какво, Джери?

— Би трябвало да си наясно, щом си светец. Станало е чудо. Ако Яхве не си служеше с чудеса на всяка крачка, израилтяните никога не биха надвили ханаанците. Нахълтва една окаяна тълпа чифути в богата земя на укрепени градове… и не губи дори едно сражение. Чудеса и пак чудеса. Питай ханаанците, ако изобщо се натъкнеш на някой от тях. Моят брат твърде честичко им отреждаше да минат под меча, освен в редки изключения — по-младичките и хубавите ставаха роби.