Джери се изправи.
— Алек, моля те да ме извиниш. Имам работа. И изобщо не знам кога ще се върна. Опитай да си представиш, че си във ваканция… а домът ми е на твое разположение. Кейти, грижи се за него. Сибил, постарай се да го забавляваш добре.
С последната дума Джери изчезна.
— Охо, да го забавлявам!
Сибил вече стоеше пред мен и потриваше ръце. Дрехите й се изпариха в миг. Тя се ухили.
— Престани — кротко нареди Кейти. — Веднага облечи нещо или ще те отпратя.
— Само ми разваляш кефа — оплака се Сибил, но се покри с почти невидими бикини. — Имам твърдото намерение да избия от главата на Свети Алек всякакви мисли за оная датска брантия.
— На какво си готова да се обзаложиш, скъпа? Вече говорих по въпроса с Пат.
— Е, какво каза тя?
— Маргрете умее да готви.
Личицето на Сибил се сгърчи в гримаса на погнуса и презрение.
— Лежиш по гръб едва ли не петдесет години, без да ставаш, само и само да научиш занаята. После се примъква някаква повлекана, дето знае как да опече пиле и да свари пълнени чушки — и край! Не е честно.
Реших, че е време да сменим темата.
— Сибил, тези трикове с дрехите са смайващи. Дипломирана вещица ли си вече?
Вместо да ми отговори, тя се озърна към Кейти, която каза:
— Свършихме с театъра. Изплюй камъчето.
— Добре. Свети Алек, аз не съм вещица. Поначало магиите са пълна глупост. Нали знаеш онзи стих от Библията за вещиците — да не се оставят живи?
— Да. Изход, двадесет и втора глава, осемнадесети стих.
— Същият. Но староеврейската дума, преведена като „вещица“, всъщност означава „отровителка“. Да премахнеш всеки отровител от лицето на земята ми се вижда доста добра идея. Само че се чудя колко ли беззащитни старици са били изгорени или обесени заради един нескопосан превод?
(Възможно ли беше? Ами какво ставаше тогава с твърдението, че трябва да разбираме буквално словото Божие, което ми бе внушено от най-ранно детство? Нали уж преводачите по времето на крал Джеймс били вдъхновени от Бог, само тази версия — и само тя — може да се възприема буквално. Но… Не, не! Сибил сигурно бърка. Всеблагият ни Бог не би допуснал стотици, хиляди невинни да бъдат измъчвани до смърт заради неточен превод — грешка, която Той би поправил толкова лесно!)
— Значи онази вечер не си била на Черен Сабат. А какво правеше?
— Не каквото си мислиш. С Израфел сме приятелчета, а не гаджета.
— Израфел ли? Мислех си, че е в рая.
— Там е тръбачът, който е кръстник на нашия Израфел. Той ме помоли да ти кажа при първия удобен случай, че не е лекето, на каквото се преструваше като „Родерик Кълвърсън трети“.
— Радвам се да чуя това. Той твърде добре изигра ролята на непоносимо младо говедо. И не можех да проумея как дъщерята на Джери и Кейти… или си само на Кейти?… е проявила лошия вкус да си губи времето с такъв серсем. Не говоря за самия Израфел, разбира се, а за ролята му.
— Ох, по-добре и това да разнищим. Кейти, имаме ли изобщо някаква роднинска връзка?
— Миличка, едва ли и доктор Дарвин би открил някакво генетично сходство. Но се гордея с тебе като със собствена дъщеря.
— Благодарско, мамче!
— Но нали всички сме в по-близка или далечна връзка — възразих аз, — още от прамайката Ева. Щом Кейти с всичките й бръчици и останалото се е родила, когато чедата Израилеви са скитали в пустошта, значи я делят към осемдесет поколения от Ева. Като знаем и твоята рождена дата, съвсем лесно ще пресметнем колко далечно може да е кръвното ви родство.
— Олеле, пак се замотахме. Свети Алек, мамичка Кейт си произхожда от Ева, аз — не. От друга раса съм, тъй да се каже. Дяволица съм. Най-точно — африт.
Тя веднага се отърва от дрехите и тялото й се промени.
— Я гледай! — възкликнах. — Ти ли беше дежурна на рецепцията в „Сан Суси“ онази вечер?
— Същата. Много съм поласкана, че ме позна и в собствената ми форма. — Върна си човешкия вид заедно с бикините. — Бях там, защото те познавах. Татенцето не искаше нищо да се обърка.
Кейти стана.
— Хайде да продължим с приказките навън. Искам да се топна в басейна преди вечеря.
— Заета съм — съблазнявам Свети Алек.
— Мечтай си… Ще продължиш навън.
Сенките постепенно се удължаваха в чудесния тексаски късен следобед.
— Кейти, моля те този път да ми отговориш откровено. Тексас ли е това или адът?