— И двете.
— Отказвам се от въпроса.
Сигурно раздразнението ми пролича, защото тя се обърна и сложи ръка на рамото ми.
— Алек, изобщо не се опитвах да те поднасям. Много векове наред Луцифер поддържаше нещо като плацдарми на Земята. И навсякъде имаше определена самоличност. След Армагедон неговият брат се настани като земен владетел по време на Хилядолетието. А Луцифер вече не се отбива на Земята. Но някои от местата му бяха станали мили като свой дом. Откъсна ги и си ги прибра. Разбра ли?
— Горе-долу. Колкото и кравата разбира алгебрата.
— И за мен механизмът е неясен. Не съм на равнището на боговете. Но хайде да се позанимаваме с онези многобройни прехвърляния между световете, от които страдахте ти и Марга. Според тебе докъде се простираше поредната промяна? Смяташ ли, че е засягала цялата планета?
Отново си припомних как губех всякаква представа за действителността.
— Не знам! Бях твърде зает да се грижа за оцеляването ни. Чакай, чакай… Всяка промяна обхващаше цялата Земя и около век от историята. Винаги проверявах в библиотеките и запомнях каквото успявах. Имаше и многобройни промени в културата. Накратко — във всичко.
— Алек, промяната не се е простирала много по-далеч от собствения ти нос, а и никой не я е забелязвал, освен вас двамата. Не си проверявал самата история, а книги за нея. Поне така би го уредил Луцифер, ако бе замислил тази измама.
— Е… Кейти, ти съзнаваш ли колко време е необходимо да пренапише цяла енциклопедия?
— Но нали вече ти беше обяснено, че времето не е никаква пречка на божественото равнище? Нито пък пространството. Правено е нужното, за да се заблудиш. И нищо повече. Принципът за икономия на усилията в изкуството, както го разбират боговете. Не ми е по силите, но често съм виждала как го правят. Изкусният Творец на форми и образи върши само необходимото, за да постигне желания от Него ефект. — Рахав се настани на ръба на басейна и си топна краката. — Седни до мен. Помисли за предната граница на „големия взрив“. Е, какво има според тебе отвъд пределите, при които червеното изместване достига такива стойности, че се изравнява със скоростта на светлината? Какво ще кажеш?
Признавам, че отговорих със забележимо надменен тон.
— Кейти, хипотетичният ти въпрос е напълно лишен от смисъл. Доколкото съм могъл да отделям време, запознавах се щуравите хрумвания като „голям взрив“ и „разширяваща се вселена“, защото всеки проповедник на Писанието трябва да е способен да ги обори. Двете споменати от тебе измислици предполагат невъзможен период от време — невъзможен, защото светът е бил създаден преди около шест хиляди години. Казвам „около“, защото е трудно да се изчисли датата на Сътворението, а и не съм много сигурен коя дата сме днес. Но шест хиляди не се равняват на милиардите, от които имат нужда привържениците на тази хипотеза.
— Алек… твоята вселена е на около двадесет и три милиарда години.
Отворих уста, но веднага се отказах да възразявам невежливо на домакинята си. А тя добави:
— И е била създадена в 4004 година преди Христа.
Вторачих се във водата. Сибил изскочи на повърхността и ни опръска.
— Алек?
— Не ми остана какво да кажа.
— Замисли се над думите ми, защото ги подбрах внимателно. Не твърдя, че светът е бил създаден преди двадесет и три милиарда години, а само, че такава е възрастта му. Защото е бил сътворен стар. С вкаменелостите в скалите, с кратерите на Луната. Така го е измислил Яхве, защото е искал да се позабавлява. Някой от учените бе казал: „Господ не си играе на зарове с вселената“. За жалост не е вярно. Яхве хвърля подправени зарове в своята вселена… само за да заблуди собствените си създания.
— Но защо му е да го прави?
— Според Луцифер постъпва така, защото е некадърен Творец. От онези, които все се поддават на новите си хрумвания и все драскат и мажат отново по платното. Пък и Той се смята за голям шегаджия. Всъщност не би трябвало да изказвам мнения, защото не съм им на равнището. А Луцифер е предубеден спрямо брат си. Мисля, че е очевидно. Но ти още не си изразил учудването си от най-голямото чудо, на което ставаш свидетел.
— Може и да не съм го забелязал.
— Май само се опитваш да проявиш любезност. И тъй — как една дърта курва се изказва по проблеми на космогонията, телеологията, есхатологията и други такива дълги думички от древногръцки корен? Не е ли чудо?
— Рахав, съкровище, толкова бях зает да ти броя бръчките, че не те слушах…
С това си заслужих бутане в басейна. Когато подадох глава над водата, двете жени ми се смееха. Опрях ръце в ръба на басейна и улових Кейти като в капан. Но тя явно нямаше нищо против, а се облегна удобно на мен — същинска котка.