— Какво се канеше да кажеш? — попитах невинно.
— Алек, умението да четеш и пишеш е чудесно като секса. Е, почти. Може и да не ме разбираш, защото си научил азбуката полека, още в детските си години. Но когато аз бях блудница в Ханаан преди четири хилядолетия, бях неграмотна. Каквото научавах, беше от дарбата ми да слушам внимателно — клиентите, съседите, клюкарите на пазара. Но така не можеш да научиш нищо особено, а в онези времена дори писарите и съдиите бяха истински невежи. Цели три века след смъртта си усвоих четмото и писмото, при това от духа на една проститутка от някогашната велика цивилизация на остров Крит. Свети Алек, думите ми може и да те стреснат, но в историята на човечеството курвите са били грамотни доста преди почтените жени да пристъпят към тези опасни занимания. А като се научих, братко — олеле!… Дълго дори не помислях за секс. — Ухили ми се. — Е, почти. После постигнах по-здравословно съотношение — четене и секс в равни количества.
— Май не биха ми стигнали силите за такова равновесие.
— При жените е друго. Истинското си образование започнах, когато изгоря Александрийската библиотека. Яхве не я искаше, затова Луцифер прибра духовете на онези хиляди ръкописи, отнесе ги в ада и грижливо ги възроди. Какъв празник за Рахав! Да ти призная, той сега е хвърлил око на Ватиканската библиотека, защото скоро ще е на онзи, който желае да я докопа. И не би му се наложило да я възражда. Ще я отмъкне невредима преди Края на времето. Нали ще е прекрасно?
— Напълно те разбирам. Единственото, за което някога съм завиждал на папските лакеи, е библиотеката им. Но какво означава „да възродиш дух“?
— Тупни ме по гърба.
— Моля?
— Тупни ме. Не, по-силно. Не съм крехка пеперудка. А така. Току-що плясна един възроден дух.
— Стори ми се здрава плът.
— Би трябвало, защото ми струваше скъпичко. Стана още преди Луцифер да ме забележи и да ме прибере в тази позлатена клетка. Доколкото знам, ако спасената душа отиде в рая, възраждането е включено в сметката. Но тук си го плащаш на кредит. После си скъсваш задника от бачкане, за да върнеш парите. В моя случай изразът трябва да се разбира буквално… Алек, знам, че ти не си умирал. А възроденото тяло е същото, каквото човек е имал преди смъртта си, само че е по-добро. Никакви заразни болести, алергии, старчески бръчки… Бръчки, как пък не! Че аз не бях сбръчкана и при смъртта си… е, не се забелязваше. Как ме накара да приказвам за тези неща? Нали уж спорихме за относителността и разширяващата се вселена — един истински високо интелектуален разговор.
Вечерта Сибил направи сериозен опит да се вмъкне в леглото ми. Кейти я отряза решително и самата тя легна при мен.
— Пат каза, че в никакъв случай не бива да спиш сам.
— Пат си мисли, че съм болен. Но аз не съм.
— Няма да споря. И не се притеснявай толкова, мили. Мама Рахав ще те остави да спиш.
Събудих се по някое време от собствените си ридания и Кейти беше до мен, за да ме утеши. Сигурно Пат й бе разказала за моите кошмари. Щом Кейти ме успокои, заспах почти веднага.
Следващите дни бяха истинска идилия… но Маргрете я нямаше. Кейти обаче успя да ме убеди, че трябва да съм търпелив и да не се муся непрекъснато. Денем успявах да се сдържам, а макар нощем да ставаше по-зле, дори самотата не е толкова непоносима, ако Рахав е до тебе да те подкрепи, когато си се събудил беззащитен и смазан от живота. Винаги лягаше при мен… освен една нощ, когато трябваше да замине за малко. Сибил пое дежурството след продължителни наставления от Кейти.
Открих една забавна подробност у Сибил. Щом заспи, тя си връща истинската форма на африт, съвсем несъзнателно. Така става с петнайсетина сантиметра по-ниска и има симпатични рогца, които забелязах още на рецепцията в хотел „Сан Суси Шератон“.
Дните си прекарвахме в плуване, излежаване на слънце, понякога отивахме на коне до околните хълмове. За да си запази уютното гнезденце, Джери явно бе отмъкнал стотици квадратни километри земя. Струваше ми се, че можехме да отидем колкото си искаме надалеч.
А може би не разбирам как се правят тези неща.
Без „може би“ — за делата на божествено равнище ми е известно толкова, колкото на една жаба за неделята.
Джери отсъстваше вече седмица. На закуска Рахав донесе и моя ръкопис.
— Свети Алек, Луцифер изпрати съобщение, че държи да дописваш това постоянно.
— Добре. Нали може на ръка? Ако имате някъде наблизо пишеща машина, ще почуквам като кълвач — буквичка по буквичка.
— Ти си пиши на ръка, другото остави на мен. Върша и секретарска работа за княз Луцифер.