— Хареса ми. И спри да ме плашиш с Астрид.
— Добре. Стига да се държите прилично. А сега ставайте — и под душа. Отначало пуснете гореща вода, после съвсем студена. Да се получи нещо като сауна. — Тя почака. — Ставайте, казах! Няма да си тръгна, докато не чуя душа и не видя да излиза пара.
— Ще взема душ. След като излезеш.
— И ще пуснете хладка вода, знам аз! Ставайте, сваляйте този панталон и отивайте под душа. Докато се къпете, аз ще ви донеса закуската. Точно имаме време, преди да са затворили бюфета и да са започнали с приготвянето на обяда… така че спрете да се мотаете. Ако обичате!
— Не, не мога да закусвам! Не и днес. Не, не.
Само при мисълта за ядене ми се повдигаше.
— Трябва да ядете. Ясно ви е, че снощи прекалихте с пиенето. Ако не хапнете нещо, през целия ден ще се чувствате зле. Господин Греъм, аз приключих с обслужването на останалите гости, така че сега съм свободна. Ще ви донеса закуската, после ще остана тук и ще ви гледам, докато се нахраните. — Тя ме огледа. — Трябваше да ви сваля панталона, докато ви слагах в леглото. Обаче бяхте толкова тежък!
— Ти си ме сложила да си легна?
— Ори ми помогна. Момчето, с което танцувах.
Лицето ми сигурно ме е издало, защото тя побърза да добави:
— Не, не съм го пускала в стаята ви, сър. Съблякох ви сама. Само че някой трябваше да ми помогне да ви кача по стълбите.
— Не мисли, че те упреквам. (А после върна ли се на забавата? Той беше ли там? Танцува ли с него? „…ревността е жестока като гроба; а нейната жарава е от живи въглени…“ Нямам право!) Благодаря и на двама ви. Сигурно съм бил ужасно противен.
— Е… храбрите мъже често пият твърде много, след като опасността е преминала. Но това не е добре за вас.
— Права си. — Станах от леглото и се запътих към банята. — Ще пусна гореща вода. Обещавам.
Затворих вратата и я заключих, едва тогава се съблякох напълно. (Значи, напил съм се зверски, бил съм пиян като пън, щом се е наложило някакъв туземец да ме влачи до леглото ми. Алекс, ти си направо гаден! И нямаш никакво право да ревнуваш това хубаво момиче. Не си й собственик, а и в поведението й няма нищо нередно според стандартите на това място — където и да се намира то — при това тя не е направила нищо, освен че се е грижила като майчица за тебе. Това обаче не ти дава право на никакви претенции спрямо нея.)
Аз наистина пуснах горещата вода, макар че това едва не ме уби — бедният стар Алекс! Оставих я така, докато усещанията ми се притъпиха, после рязко смених със студена. Това ме накара да изкрещя.
Оставих водата да тече студена, докато престанах да я чувствам. Едва тогава спрях душа и се избърсах, като оставих вратата отворена, за да излезе парата. Влязох в стаята… и изведнъж усетих, че се чувствам чудесно. Никакво главоболие. Никакво усещане за наближаващия край на света. Никакво гадене. Единствено глад. Алекс, никога повече не бива да пиеш… и все пак, ако го направиш, трябва да изпълняваш точно указанията на Маргрете. Малката има глава на раменете си — оцени това, момче!
Започнах да си подсвирквам и отворих гардероба на Греъм.
Чу се превъртане на ключ в ключалката. Бързо грабнах хавлията му и успях да се прикрия, преди вратата да се е отворила. Маргрете не влезе веднага, забави я тежкият поднос. Задържах й вратата. Тя остави подноса и нареди чиниите и храната на писалището.
— Ти беше права за душа-сауна — казах. — Направих го точно така, както нареди докторът. Или по-точно, милосърдната сестра.
— Знам, точно така правеше и баба, когато дядо ми имаше нужда.
— Мъдра жена. Я, как хубаво мирише! (Бъркани яйца, бекон, камари датски сладкиши, мляко, кафе, а за гарнитура — различни видове сирене, „фладброд“ и тънки резенчета шунка, освен това и някакви тропически плодове, които не мога да назова.) А какво казваше баба ти, когато дядо ти се опитваше да спори?
— А, тя понякога губеше търпение.
— За разлика от тебе. Хайде, кажи.
— Ами… казваше, че Бог е създал мъжете, за да подложи на изпитание женската душа.
— Нищо чудно и да е права. Ти съгласна ли си с нея?
Тя се усмихна и трапчинките отново се появиха.
— Аз мисля, че стават и за други неща.
Маргрете разтреби стаята ми и почисти банята (добре де, добре, стаята и банята на Греъм, става ли?), докато аз се хранех. Приготви ми широк панталон, спортна риза на палмички и сандали, после вдигна подноса с чиниите, като ми остави само кафето и остатъка от плодовете. Когато си тръгна, аз й благодарих, чудейки се дали не трябва да й предложа „заплащане“ и дали служи така вярно и на останалите пътници. Едва ли. Във всеки случай, не посмях да я попитам.