Имаше и още някакви дреболии, но вътрешността на кутията беше запълнена предимно от десет големи запечатани плика. Отворих един от тях.
Той съдържаше банкноти от хиляда долара, сто парчета.
Бързо проверих съдържанието и на останалите девет. Всичките бяха еднакви. Един милион долара в брой.
V
Нечестивецът бяга, когато никой не го гони;
а праведникът е смел като лъв.
Едва си поемах дъх, докато залепвах пликовете със скоч-лентата, която открих в бюрото на Греъм. Поставих обратно в кутията всичко с изключение на паспорта. Него прибрах в малко чекмедже заедно с онези три хиляди, на които гледах като на „свои“. После отнесох касетката в канцеларията на касиера и много внимавах по пътя.
Отпред на гишето имаше друг служител, но касиерът се мярна в дъното на офиса и скоро ме забеляза.
— Здравейте! Много бързо се връщате!
Той се приближи към гишето.
— Да — съгласих се. — Този път всичко е точно.
И му подадох кутията.
— Ще ви назнача на работа при мен. Тук сметките никога не излизат. Поне не до полунощ. Хайде сега да потърсим онова питие. Имам нужда от едно.
— И аз съм така. Хайде!
Касиерът ме поведе към един открит бар на кърмата, който не бях забелязал на плана на кораба. Палубата над нас беше по-къса и нашата, палуба D, се издаваше напред като тераса, покрита с излъскани тикови дъски, по които се вървеше много приятно. Горната палуба свършваше с опънат навес. От двете страни на бара под прав ъгъл бяха разположени дълги маси, отрупани с всевъзможни закуски, край които се тълпяха пътници. Още по-нататък на кърмата беше плувният басейн. Чуваха се плясъци, викове и писъци.
Спътникът ми ме поведе към масичка, на която се бяха разположили двама младши офицери. Спряхме пред тях.
— Вие двамата, скачайте през борда.
— Готово, шефе.
Те се надигнаха, взеха си халбите с бира и тръгнаха към друга маса. Единият ми се ухили и кимна, сякаш се познавахме, затова аз също кимнах и казах „Здрасти!“.
Нашата маса беше наполовина под сянката.
— Искате ли да седнете на слънце и да гледате момичетата, или предпочитате да сте на сянка и да си почивате? — попита ме касиерът.
— Няма значение. Седнете където на вас ви е удобно, а аз ще седна на другия стол.
— Хм… Да преместим тогава масата и да седнем и двамата на сянка. Ето, готово.
Той се настани с гръб към басейна и за мен остана мястото срещу него. Окончателно се убедих в нещо, което май че бях забелязал още с идването си тук. В този басейн глезотии като бански костюми не се признаваха.
Трябваше още преди това да се сетя по пътя на логиката, ако се бях замислил — аз обаче не бях. Последният път, когато станах свидетел на такава гледка — плуване без бански — бях около дванадесетгодишен и това се смяташе за чисто мъжка привилегия, от която се ползваха само момчетата на моята възраст и по-малките.
— Попитах ви какво ще пиете, мистър Греъм?
— Извинявайте, не ви чух.
— Разбрах. Бяхте погълнат от гледката. Та какво да бъде?
— Ами… едно датско зомби.
Той примигна учудено насреща ми.
— Хич не ви трябва по това време на деня. От него боли глава. Хм… — Той повика с пръст някого зад гърба ми. — Сладурче, ела тук.
Сервитьорката се приближи и аз я погледнах, после още веднъж. Бях я видял предната вечер през алкохолните пари — едно от двете червенокоси момичета сред танцьорките на хула.
— Кажи на Ханс, че искам два коктейла с шампанско. Как ти е името, миличка?
— Господин Хендерсон, ако още веднъж се направите, че не ми знаете името, ще ви излея питието върху плешивото теме.
— Хубаво, миличка, а сега бягай! Размърдай дебелите си кълки.
Тя изсумтя презрително и се отдалечи грациозно върху дългите си стройни крака. Касиерът обясни:
— Много свястно момиче. Родителите й живеят точно срещу моята къща в Оденсе. Познавам я, откакто се е родила. Освен това е и умна. Бодел учи за ветеринарен лекар, остава й още една година.
— Сериозно? И как успява хем да работи, хем да ходи на училище?
— Повечето от нашите момичета са студентки. Някои използват лятната ваканция, други са прекъснали за един семестър — да идат на море, да си поживеят, пък и да спестят нещичко за следващия семестър. При назначаването давам предимство на момичетата, които следват — на тях може да се разчита повече, пък и знаят езици. Вземете например вашата стюардеса. Астрид ли беше?
— Не, Маргрете.
— А, да, вие сте в сто и девета. Астрид е от отсрещната страна, откъм вашата е Маргрете. Маргрете Свенсдатер Гундерсон. Учителка по английски и история. Знае обаче още четири езика, без да се смятат скандинавските, и има дипломи за два от тях. В едногодишен отпуск от средното училище „Ханс Кристиян Андерсен“. Бас държа, че няма да се върне там.