Да видим тогава статията „Кораби“. Дванадесети том.
Да, сър! Три страници с картинки… и всички те имат някак старовремски вид. Параходът „Британия“, най-големият и най-бърз североатлантически лайнер, 2000 пътници — и шестнадесет възела! А и на вид е точно такъв.
Да погледнем тогава на „Транспортни средства“…
Виж ти, виж ти! Май не сме твърде изненадани. За въздушни кораби няма и дума. Да проверим тогава в азбучния показалец… „Въздушен кораб“ — няма. „Дирижабъл“ — нищо. „Въздухоплаване“ — вж. „Балон“.
А, ето, изчерпателна статия за свободното въздухоплаване с балон, с братята Монголфие и останалите дръзки пионери — дори и смелата и трагична атака на Северния полюс от Соломон Андре. Ала или граф фон Цепелин въобще не е съществувал, или никога не е обръщал поглед към аеронавтиката.
Може би след участието си в Гражданската война той се е върнал в Германия и не е намерил там подходяща атмосфера за идеята за въздушно пътуване, която му в моя свят го осенила в Охайо. Но по всичко личи, че тук не познават пътуването по въздуха. Алекс, ако ще живееш тук, как би ти харесала идеята да „изобретиш“ въздушния кораб? Да бъдеш първооткривател и промишлен магнат, да станеш богат и прочут?
А кое те кара да мислиш, че си способен на това?
Защо пък не, аз летях за първи път, когато бях едва на дванадесет години! Зная всичко за въздушните кораби. Мога да начертая плана на един още сега…
Дали? Направи ми производствен чертеж на лек дизелов двигател, чието тегло да не надхвърля един фунт на конска сила. Определи вида на използваните сплави, опиши топлинната обработка, направи схема на пълния работен цикъл, определи горивата, посочи източниците на оборудване, вида на смазочните материали…
Всичко това може да се направи!
Да, но можеш ли да го направиш ти? Дори и да си сигурен, че е възможно? Спомни си защо се отказа от инженерното училище и реши, че призванието ти е да станеш свещеник!
Сравнително религиознание, хомилетика, библейска критика, апологетика, иврит, латински, гръцки и всичко, което се изисква за подобен род образование… но за техниката се иска мозък.
Значи съм глупав, така ли?
Щеше ли да тръгнеш през огъня, ако имаше поне малко мозък?
А ти защо не ме спря?
Да те спра? Някога да си ме послушал за нещо? И престани да се измъкваш — каква беше последната ти оценка по термодинамика?
Добре де, да приемем, че не съм в състояние да го направя сам…
Каква скромност!
Стига де, чуваш ли! Да знаеш, че нещо може да се направи, е две трети от победата. Мога да бъда ръководител на изследванията и да направлявам усилията на няколко наистина кадърни инженери. Те ще осигурят мозъка, аз ще осигуря по памет уникалната информация за това как изглежда един управляем балон и как действа. О’кей?
Това е подходящо разделение на труда — ти осигуряваш запаметената информация, те осигуряват мозъка. Да, така вече става. Но няма да е никак бързо, нито евтино. Как смяташ да финансираш проекта?
Ами… чрез продажбата на акции може би?
Спомняш ли си онова лято, когато продаваше вакуумни чистачки?
Добре де… имаме и тези милион долара.
Гнусно, гнусно!
— Господин Греъм?
Откъснах се от бляновете си и видях пред себе си една куриерка от канцеларията на касиера.
— Да?
Тя ми подаде плик.
— От господин Хендерсон е, сър. Той каза, че може би ще искате да му отговорите.
— Благодаря.
Бележката гласеше: „Скъпи господин Греъм! Тук долу на площадката чакат трима мъже, които твърдят, че имат среща с вас. Не ми харесва нито как изглеждат, нито как говорят, а в това пристанище се срещат всякакви странни типове. Ако не ги очаквате или не искате да се срещнете с тях, кажете на моята пратеничка, че не ви е открила, а аз ще им съобщя, че сте слязъл на брега. А.П.Х.“
Няколко дълги, неприятни мига се колебаех между любопитството и предпазливостта. Те не искаха да видят мен, а Греъм… Каквото и да очакваха от него, аз не можех да удовлетворя претенциите им.
Но ти знаеш какво им е нужно!
И на мен така ми се струва. Но дори и да ми донесат писмо от свети Петър, аз не мога да им дам — пък и на когото и да било — този глупав милион. Знаеш го.
Разбира се, че го знам. Исках само да се уверя, че и ти го знаеш. Добре тогава, щом като при никакви обстоятелства няма да предадеш милиона на Греъм на някакви си трима непознати, защо ти е да се срещаш с тях?