Осемдесет и пет долара на банкноти — „законно платежно средство на Съединените щати на Северна Америка“.
Шофьорска книжка на името на А. Л. Греъм.
Имаше и други дреболии, но погледът ми се закова в пъхната под прозрачно капаче бележка, от която направо изтръпнах:
„Който и да намери този портфейл, нека задържи всички пари в него като награда за това, че ще бъде тъй любезен да го върне на А. Л. Греъм, каюта С 109, параход «Конге Кнут» на «Датско-американски линии», или на всеки касиер или агент на тази транспортна фирма. Благодаря ви предварително. А. Л. Г.“
Май вече знаех какво бе сполетяло „Конге Кнут“ — станал е жертва на морско вълшебство.
Или това се бе случило с мен? Наистина ли съществуваше този променен свят и този различен кораб в него? Или световете са два и аз някак съм преминал от единия в другия през огнения трап? Нима сме двамина и сме си разменили съдбите? Или Алекс Хергеншаймър се е преобразил в Алек Греъм, както моторният кораб „Конге Кнут“ се е превърнал в параход? (И от същия миг Североамериканският съюз вече е Съединени щати на Северна Америка?)
Уместни въпроси. Радвам се, че ги зададохте. А сега, ученици, ако имате още въпроси…
Когато бях в прогимназията, на пазара се намираше изобилие от списания, които публикуваха фантастични истории — не само разкази за привидения, ами всевъзможни чудати измислици. Вълшебни кораби, кръстосващи из междузвездния ефир. Странни изобретения. Пътешествия до центъра на Земята. Други „измерения“. Летящи машини. Енергия от изгарящи атомни ядра. Чудовища, създадени в тайни лаборатории.
Честичко си ги купувах и ги криех между броеве от „Спътник на юношата“ и „Млади кръстоносци“. Инстинктите ми подсказваха, че няма да получа одобрението на моите родители и ще последва конфискация. А аз обичах тези списания също като моя съзаклятник в тайната Бърт.
Това не можеше да продължава вечно. Отначало се появи редакционна статия в „Спътник на юношата“ със заглавие „Да стъпчем тази отрова за душата!“ После нашият пастор брат Дрейпър изнесе проповед за подобни развращаващи ума словесни боклуци, като дори ги сравни със злите последствия от цигарите и алкохола. Не след дълго нашият щат наложи забрана върху разпространението на подобни издания, позовавайки се на доктрината за „нравствените стандарти на общността“. Това стана още преди да бъде приет националният закон срещу тях, последван от правителствена забрана.
А запасите ми, които бях скрил „идеално“ на тавана, един ден изчезнаха. За жалост съчиненията на мистър Хърбърт Уелс и мосю Жул Верн бяха иззети дори от обществената библиотека.
Човек волю-неволю се възхищава на подбудите на нашите духовни водачи и избрани ръководители, които се стремяха да опазят душите на младежта. И както брат Дрейпър изтъкна, в Светото писание има предостатъчно вълнуващи и изпълнени с приключения истории, за да задоволят което и да било момче или момиче по света. Просто нямало място за нечиста книжнина. Той не настояваше да бъде забранен достъпът и на възрастните до такива книги, а само да бъде предпазено твърде впечатлителното подрастващо поколение. Ако хора на по-зряла възраст имали желание да се зачитат в глупави измишльотини, трябвало да се отнесем към тях със снизхождение… макар че самият той да не бил способен да проумее защо един разсъдлив човек би пожелал нещо подобно.
Мисля си, че съм бил от „по-впечатлителните“ подрастващи. Онези книги все още ми липсват.
Особено добре си спомням един роман на Уелс — „Хора като богове“. Някакви хора пътуват с автомобил, следва взрив и те се озовават в друг свят, почти подобен на техния, но по-добър. Срещат се с хората, които живеят там и чуват обяснение за паралелните вселени, четвъртото измерение и така нататък.
Успях да прочета само първата част, но веднага след това бе приет щатският закон „за защита на младежта“ и изобщо не зърнах следващите части.
Един от нашите преподаватели по английски, който открито се противопоставяше на цензурата, твърдеше, че мистър Уелс бил съчинил всички основни теми във фантастиката. Цитираше тази история като първата, в която се появява идеята за множествените светове. Искаше ми се да го попитам дали знае къде бих могъл да намеря целия роман, но отложих до края на учебната година, когато и по закон щях да стана „зряла личност“. Оказа се, че прекалих с чакането. Щатската академична комисия по въпросите на морала и вярата гласува за прекратяване договора на този преподавател и той веднага напусна колежа.
Дали с мен се е случило нещо подобно на описаното от мистър Уелс в „Хора като богове“? Дали пък Уелс е бил надарен с благословена от Бога пророческа дарба? Да речем, ще дойде ли денят, когато хората наистина ще полетят към Луната? Ама че нелепост!