Но дали тази мисъл беше по-смехотворна от онова, което ме сполетя?
Все едно, бях на „Конге Кнут“ (макар това да не беше моят „Конге Кнут“) и обявата до подвижното мостче за слизане на кея гласеше, че в шест часа вечерта корабът ще отплава. А следобедът отминаваше и беше крайно време да взема някакво решение.
Какво да правя? Явно не бях на моторния кораб, с който пътувах досега. Но поне неколцина членове на екипажа от този параход охотно разпознаваха в мен „господин Греъм“, пътник от техния морски съд.
Да остана и да си опитам късмета с нахалство? Ами ако истинският Греъм се върне след минута и пожелае да му обясня какво търся в неговата каюта?
Или да сляза на брега (както би било редно) и да обясня затруднението си на местните власти?
Да, Алекс, тукашните французи от колониалното управление направо ще се влюбят в теб. Нямаш друг багаж освен дрехите на гърба си, нямаш пари — и един сантим дори — а нямаш и паспорт! О, толкова ще им станеш симпатичен, че ще ти осигурят подслон и храна до края на твоя живот… Само че на малкото прозорче в стаята ще има решетка с дебели пръти.
В този портфейл, обаче, има пари.
Е, и? Някога да си чувал за Осмата Божа заповед? Това са негови пари.
А не е ли близко до ума, че той е прекосил огнения трап едновременно с тебе, но от тази страна, или в този свят, както и да е, иначе нямаше да му пазят портфейла. И сега той е получил твоя портфейл. Логично заключение.
Ей, приятелче слабоумно, да не си въобразяваш, че логиката има нещо общо с тази ужасна бъркотия, в която попадна?
Ами…
Хайде де, кажи нещо!
Добре, логиката не помага. А защо да не направим така? Няма да си показваш носа от каютата. Ако Греъм се появи преди отплаването на кораба, няма съмнение, че ще те изритат на пристанището. А ако не дойде, ще заемеш мястото му поне до пристигането в Папеете. Това е голям град, там шансовете ти да се справиш с проблемите си са доста по-добри. Има и консулства, и какво ли още не.
Накрая сам се убедих.
Тези туристически кораби обикновено издават всекидневно вестниче за пътниците. Представлява единичен или двоен лист, запълнен с вълнуващи теми като „Днес в десет сутринта ще има учебна тревога за заемане на местата в спасителните лодки. Всички пътници са длъжни…“ или пък „Вчерашното залагане за точното разстояние, което корабът ще измине през денонощието, спечели госпожа Глуц от град Бетъни, щат Айова.“ Поместват и по няколко новини, които операторът на безжичния телеграф е записал предната вечер и през нощта. Заех се да търся такъв вестник и брошурката „Добре дошли“ (тук може би са я кръстили иначе). Това полезно пособие запознава пътниците, току-що качили се на борда, с малкия затворен свят на кораба — имената на офицерите, времето за хранене, разположението на фризьорския салон, пералнята, трапезарията, магазинчето за сувенири (галантерия, списания, пасти за зъби). Осведомяват те и как да поръчаш събуждане в определен час, има схема на корабните палуби с обозначени спасителни лодки, научаваш кой ще ти определи масата…
Масата ли?! Олеле! Който е бил дори един ден на кораба, не пита на коя маса му е мястото в трапезарията. Малките камъчета обръщат колата… Ами ще трябва да си послужа с някаква хитрост.
Брошурката се оказа пъхната в бюрото. Прелистих я и си напомних, че трябва да я науча наизуст, преди изобщо да се покажа от каютата — ако още съм тук, когато този кораб отплава. Веднага я оставих настрана, защото открих вестниците.
Заглавието беше „Кралски вестоносец“ и Греъм, да бъде благословен, бе запазил всеки брой още откакто се бе качил на кораба в… Портланд, щат Орегон, според отбелязаното в първия вестник пристанище. Значи Греъм си е купил билет за цялото пътешествие, а това беше особено важно обстоятелство за мен. Аз щях да се прибера у дома с въздушен кораб, както бях настигнал „Конге Кнут“ при едно от спиранията му. Но дори ако дирижабълът „Адмирал Мофът“ съществуваше и в този друг свят или измерение, вече нямах билет за него, нито пък пари, за да си купя нов. Впрочем, как ли постъпват френските колониални чиновници с турист, който няма пари? На клада ли го изгарят? Или просто го накълцват на парчета? Нямах желание да науча истината. А и билетът на Греъм за цялото пътешествие (ако беше такъв) можеше да ми спести тази принуда.
Стига той да не се появи през следващия един час и да не ме изхвърли най-позорно оттук.
Не помислих дори да остана в Полинезия. Да си безпаричен скитник по плажовете на Бора-Бора или Мууреа може да е било лесно преди около век, но сега по тези острови безплатни са само заразните болести.