Струваше ми се твърде вероятно в Америка да се окажа също толкова безпаричен и всъщност чужденец, но въпреки това си представях, че ще се оправя по-добре в родната си страна. Добре де, в родината на Греъм.
Прочетох някои от новините на безжичния телеграф, но не проумявах смисъла им, затова реших по-късно да се заема сериозно с тях. Малкото, което научих, никак не ме успокои. Дълбоко в душата си таях безразсъдната надежда, че тази случка ще се окаже глупаво недоразумение и всичко ще се оправи ей сега (само не ме питайте точно как). Но новините погребаха всякакви надежди.
Тоест, що за свят е този, където „президентът“ на Германия пристига на посещение в Лондон? В моя свят кайзер Вилхелм Четвърти властваше над Германската империя. „Президент“ на Германия ми звучеше точно толкова глупаво, колкото и „крал“ на Америка.
Може и да е приятен свят, но не е онзи, в който аз съм се родил. Поне ако съдех по чудноватите новини.
Тъкмо се канех да оставя вестниците на Греъм в бюрото, когато забелязах бележката в последния брой — за днешната вечеря се изискваше „официално“ облекло.
Не се учудих. И на „Конге Кнут“ в другото му превъплъщение като моторен кораб царяха твърде строги нрави. Щом корабът излезеше в открито море, от мъжете се очакваше да извадят черните папийонки от гардероба. Който пък упорстваше да не носи такава, скоро получаваше недвусмислени намеци, че е по-добре да се храни в каютата си.
Аз нямам смокинг. Нашата църква не поощрява проявите на суетата. Правех компромис — носех тъмносин костюм от шевиот на вечеря, с бяла риза и предварително вързана черна папийонка на ластик. Никой не ми направи забележка. И без това не ми обръщаха прекалено внимание, защото се бях качил на борда чак в Папеете.
Реших да проверя дали господин Греъм разполага с тъмен костюм. И с черна папийонка.
Узнах, че Греъм притежаваше много повече дрехи от мен. Облякох едно от неговите спортни сака и ми беше съвсем по мярка. А панталона? Поне на дължина изглеждаше подходящ. Не бях много сигурен как ще ми в талията, а ме смущаваше идеята да пробвам някой панталон и Греъм да ме завари така. Какво да му кажа? Здрасти, просто те чаках и реших да убия малко време, като се пъхам в дрехите ти. Не е особено убедително.
Той имаше не един, а цели два смокинга — единият в обичайното черно, другият в тъмночервено. Дори не бях чувал за подобна превзетост.
Само че не намерих папийонка на ластик.
Той имаше няколко и все черни. Аз обаче тъй и не се бях научил как да ги връзвам.
Поех дълбоко дъх и се замислих.
Някой почука на вратата. Е, не изскочих от кожата си, но почти успях.
— Кой е?
(Честно, господин Греъм, точно вас чаках!)
— Камериерката, сър.
— О, влезте, влезте!
Чух как опита да отвори със своя ключ и припряно дръпнах резето.
— Извинявайте, съвсем бях забравил. Моля ви, влезте.
Маргрете май беше на възрастта на Астрид. Имаше малко момичешки вид и беше още по-хубава, с лененоруса коса и лунички около нослето. Говореше английски като по учебник, с много приятен за ухото лек акцент. Носеше късо бяло сако на закачалка.
— Вечерния ви костюм, сър. Карл каза, че другият ще бъде готов утре.
— Благодаря, Маргрете! Съвсем бях забравил за него.
— И аз това очаквах. Затова се върнах малко по-рано, преди да затворят пералнята. Доволна съм, че го направих, защото е твърде горещо да се носи черно.
— Не биваше да си разваляш разходката. Глезиш ме.
— Харесва ми се да се грижа добре за нашите гости. Знаеш това. — Тя окачи сакото в гардероба и понечи да излезе. — Ще дойда навреме да ти вържа папийонката. В шест и половина, както обикновено?
— Да, чудесно. А колко е часът сега?
(Да му се не види, часовникът ми изчезна, където се изпари и моторният кораб „Конге Кнут“. Не го бях взел, когато слязох на брега.)
— Почти шест часа. — Тя се подвоуми. — Първо ще ти приготвя дрехите, нямаш много време.
— Мило момиче! Това е съвсем извън задълженията ти.
— Но пък е удоволствие за мен. — Тя издърпа чекмедже на гардероба, извади официална риза и я остави върху моето (или на Греъм?) легло. — Знаеш защо.
С бързата вещина на човек, който знае мястото на всяка дреболия, тя отвори малко чекмедже — аз още не бях ровил там — и взе от кожена кутийка часовник, пръстен, копчета за сменяема яка на риза, които веднага пъхна по местата им, нареди на възглавницата чисто бельо и чифт черни копринени чорапи, постави до стола черни обувки (с грижливо пъхната обувалка в едната). Пак извади сакото от гардероба и го окачи на вратичката заедно с тъмночервен пояс. Огледа плодовете на старанията си, добави твърдата яка за ризата, черна папийонка и нова кърпичка за предното джобче на сакото. Пак огледа, нареди ключа за каютата и портфейла до часовника и пръстена, накрая кимна доволно.