— Специален доклад ли? Страшно много пъти.
— Имам предвид единият провидец да излезе от фаза. Да използва докладите на останалите като данни — и да ги обезсилва. — Очите й бяха тъмни и сериозни. Тя добави: — Може би голяма част от хората в лагерите са като теб.
— Не — заяви твърдо Андертън. Но той също започваше да се чувства неловко от тази мисъл. — Аз имах възможността да видя картата, да надникна в доклада. Това промени нещата.
— Но… — Лиза размаха изразително ръце. — Може би всички те щяха да реагират по същия начин. Бихме могли да им кажем истината.
— Рискът би бил прекалено голям — отвърна той упорито.
Лиза се изсмя остро.
— Риск? Случайност? Несигурност? С нашите провидци?
Андертън се съсредоточи върху управлението на бързото корабче.
— Този случай е уникален — повтори той. — А сега имаме непосредствен проблем. Можем да разнищваме теоретичните аспекти по-късно. Аз трябва да отнеса тази лента на нужните хора — преди умното ти приятелче да я унищожи.
— Носиш я на Каплан?
— И още как. — Андертън почука по ролката, която лежеше на седалката между тях. — Той ще се заинтересува. Доказателството, че животът му не е в опасност, трябва да е изключително важно за него.
Лиза с треперещи ръце извади от чантичката си табакера.
— И мислиш, че той ще ти помогне?
— Може би… а може би не. Но си заслужава да опитам.
— Как успя да се покриеш толкова бързо? — попита Лиза. — Трудно е да се сдобиеш с напълно ефективно прикритие.
— Нужни са само пари — отвърна той уклончиво.
Пушейки, Лиза размишляваше.
— Вероятно Каплан ще те защити — каза тя. — Много е влиятелен.
— Мислех, че е само един пенсиониран генерал.
— Строго погледнато — да. Но Уитуър успя да изрови досието му. Каплан оглавява необичайна организация, състояща се изключително от военни ветерани. Всъщност това е нещо като клуб със строго ограничено членство. Тук, в Ню Йорк, те притежават голяма резиденция, три луксозни издания и предплатено време за телевизионни изявления, което им струва едно малко състояние.
— Какво се опитваш да кажеш?
— Само това. Ти ме убеди, че си невинен. Искам да кажа, очевидно е, че няма да извършиш убийство. Но сега трябва да осъзнаеш, че първоначалният доклад, преобладаващият доклад, не е бил фалшифициран. Никой не го е подправил. Ед Уитуър не го е измислил. Няма заговор срещу теб и никога не е имало. Ако приемеш този специален доклад за автентичен, ще трябва да приемеш също така и преобладаващия.
Той се съгласи неохотно.
— Предполагам.
— Ед Уитуър — продължи Лиза — действа напълно добросъвестно. Той наистина вярва, че си потенциален престъпник — и защо не? Той разполага с преобладаващия доклад върху бюрото си, но съответната карта лежи сгъната в твоя джоб.
— Унищожих я — каза тихо Андертън.
Лиза се наведе настойчиво към него.
— Ед Уитуър не е движен от никакво желание да ти отнеме работата — каза тя. — Движи го същото онова желание, което винаги е владяло и теб. Той вярва в «Предпрестъпност». Той иска системата да продължи да действа. Говорих с него и съм убедена, че казва истината.
— Искаш да отнеса тази лента на Уитуър? — попита Андертън. — Ако го направя… той ще я унищожи.
— Глупости — отвърна Лиза. — Оригиналите са в ръцете му от самото начало. Можеше да ги унищожи по всяко време, ако искаше.
— Така е — призна Андертън. — Но е много възможно да не е знаел.
— Да бе, не е знаел. Погледни го от тази страна. Ако Каплан получи лентата, полицията ще бъде дискредитирана. Не разбираш ли? Това ще докаже, че преобладаващият доклад е бил грешка. Ед Уитуър е напълно прав. Ти трябва да влезеш в затвора — за да оцелее «Предпрестъпност». Мислиш единствено за собствената си безопасност. Но помисли за миг за системата. — Навеждайки се, тя загаси цигарата и затършува из чантичката си за нова. — Кое означава повече за теб — твоята лична безопасност или съществуването на системата?
— Моята безопасност — отвърна Андертън без колебание.
— Сигурен ли си?
— Ако системата може да оцелее само чрез затварянето на невинни хора, то заслужава да бъде унищожена. Личната ми безопасност е важна, защото съм човешко същество. И нещо повече…
Лиза извади от чантичката си невероятно мъничък пистолет.
— Струва ми се — каза тя, — че пръстът ми е на спусъка. Никога не съм използвала такова оръжие преди. Но съм склонна да опитам.
След пауза Андертън попита:
— Искаш да обърна кораба? Така ли?