— Този пистолет — каза Андертън — е армейски. Но не е от войната. Това е един от хубавите им нови модели. Може и да греша ужасно, но съществува вероятност…
Той се прехвърли отзад, където Флеминг лежеше проснат на палубата. Опитвайки се да не докосва главата на мъжа, той разтвори палтото и затършува из джобовете му. След миг държеше в ръцете си пропития с пот портфейл на Флеминг.
Тод Флеминг, според документа му за самоличност, беше майор от армията, прикрепен към Вътрешния Разузнавателен Отдел за Военна Информация. Сред останалите документи имаше и един, подписан от генерал Леополд Каплан, който удостоверяваше, че Флеминг се намира под специалната закрила на неговата организация — Международната Лига на Ветераните.
Флеминг и хората му бяха действали по заповеди на Каплан. Камионът за хляб и катастрофата бяха умишлено инсценирани.
Това означаваше, че Каплан преднамерено го е държал извън обсега на полицията. Планът бе влязъл в действие още при първата среща в дома му, когато хората на Каплан го бяха прибрали, докато си стягаше багажа. Зашеметен, той осъзна какво всъщност бе станало. Още тогава те искаха да са сигурни, че ще го заловят преди полицията. От самото начало това е било сложна стратегия, която да попречи на Уитуър да го арестува.
— Ти казваше истината — каза Андертън на жена си, докато се прехвърляше обратно на седалката. — Можем ли да се свържем с Уитуър?
Тя мълчаливо кимна. Посочи към комуникационния възел на таблото и попита:
— Какво… откри?
— Обади се на Уитуър. Искам да говоря с него възможно най-скоро. Извънредно спешно е.
Тя с отривисти движения набра номера, свърза се с вътрешната автоматична система и потърси Главното полицейско управление на Ню Йорк. Върволица от образи на дребни полицейски чиновници прелетя пред нея, преди на екрана да се появи мъничко копие на лицето на Ед Уитуър.
— Помниш ли ме? — попита го Андертън.
Уитуър пребледня.
— Божичко. Какво е станало? Лиза, при нас ли го водиш? — Очите му внезапно се спряха върху пистолета в ръцете на Андертън. — Слушай — каза той свирепо, — не й причинявай зло. Каквото и да си мислиш, тя няма никаква вина.
— Вече го разбрах — отвърна Андертън. — Можеш ли да ни пратиш ескорт? Току-виж се нуждаем от защита по обратния път.
— Обратния път! — Уитуър се втренчи в него невярващо. — Ти се връщаш? Предаваш се?
— Да, предавам се. — Говорейки бързо и припряно, Андертън добави: — Има нещо, което трябва да направиш незабавно. Запечатай маймунския сектор. Увери се, че никой не може да проникне в него — нито Пейдж, нито който и да е друг. Особено военните.
— Каплан — каза миниатюрният образ.
— Какво Каплан?
— Беше тук… Току-що си тръгна.
Сърцето на Андертън спря да бие.
— Какво правеше?
— Събираше данни. Правеше дубликати на докладите на нашите провидци, отнасящи се до теб. Твърдеше, че ги иска единствено за своя защита.
— Значи вече са у него — каза Андертън. — Прекалено късно е.
Разтревожен, Уитуър почти изкрещя:
— Какво искаш да кажеш? Какво става?
— Ще ти обясня — рече Андертън тягостно, — когато се върна в кабинета си.
VIII
Уитуър го посрещна на покрива на полицейското здание. След като малкото корабче кацна, роякът ескортиращи съдове направиха остър завой и отлетяха. Андертън бързо се приближи към русолявия младеж.
— Получи каквото искаше — каза му. — Можеш да ми щракнеш белезниците и да ме пратиш в затворническия лагер. Но това няма да е достатъчно.
Сините очи на Уитуър бяха бледи от несигурност.
— Боя се, че не разбирам…
— Вината не е моя. Изобщо не трябваше да напускам сградата на полицията. Къде е Уоли Пейдж?
— Вече го задържахме — отвърна Уитуър. — Няма да ни създава проблеми.
Лицето на Андертън беше мрачно.
— Арестувал си го по неправилна причина — каза той. — Това, че ме пусна в маймунския сектор, не беше престъпление. Но предоставянето на информация на армията е. Имал си внедрен армейски шпионин, работещ тук. — Той се поправи малко тромаво: — Тоест, аз съм имал.
— Отмених заповедта за твоето задържане. Сега отрядите търсят Каплан.
— Някакъв успех?
— Тръгна си оттук с армейски камион. Проследихме го, но камионът влезе в казармен район. Сега са преградили улицата с голям танк R–3 от времето на войната. Ако го отстраним, това ще означава гражданска война.
Бавно, колебливо, Лиза излезе от кораба. Беше все още бледа и разтреперана, а на шията й се образуваше грозна синина.