— Какво ти се е случило? — попита Уитуър. След това зърна неподвижната фигура на Флеминг, просната вътре. Обръщайки се с лице към Андертън, той каза: — Значи най-накрая си престанал да си въобразяваш, че това е някакъв мой заговор?
— Така е.
— Не мислиш, че аз… — направи гримаса на отвращение — …_кроя планове_ да ти взема работата.
— О, напротив. Всички сме виновни в това прегрешение. Аз пък кроя планове да я задържа. Но това тук е нещо различно — и ти не носиш отговорност за него.
— Защо каза, че е твърде късно да се предадеш? — поинтересува се Уитуър. — За бога, ще те сложим в затворническия лагер. Седмицата ще мине и Каплан все още ще е жив.
— Да, той ще е жив — призна Андертън. — Но може да докаже, че би бил също толкова жив, ако аз се разхождах свободно по улиците. Той разполага с информация, която доказва, че преобладаващият доклад вече е невалиден. Може да унищожи предпрестъпната система. — Андертън завърши: — И в единия, и в другия случай той печели — а ние губим. Армията ни дискредитира. Стратегията им успя.
— Но защо рискуват толкова много? Какво всъщност искат?
— След Англо-китайската война армията загуби позиции. Нещата не са такива, каквито бяха в добрите стари времена на АЗФС. Тогава те управляваха всичко, и във военен, и в политически аспект. И извършваха собствена полицейска дейност.
— Като Флеминг — каза тихо Лиза.
— След войната Западният блок бе демилитаризиран. Офицери като Каплан бяха пенсионирани и освободени. Това не е приятно за никого. — Андертън направи гримаса. — Напълно го разбирам. Той не е единственият. Но не можехме да продължим да я караме така. Трябваше да разделим властите.
— Казваш, че Каплан е спечелил — рече Уитуър. — Не можем ли да направим нещо?
— Аз няма да го убия. Ние го знаем и той го знае. Вероятно ще се появи, за да ни предложи някаква сделка. Ще продължим да функционираме, но Сенатът ще ореже правата ни. Това не би ти харесало, нали?
— Едва ли — отвърна натъртено Уитуър. — Някой ден аз ще управлявам тази агенция. — Той се изчерви. — Не веднага, разбира се.
Изражението на Андертън бе мрачно.
— Много лошо стана, че ти огласи преобладаващия доклад. Ако беше действал по-тихо, можехме внимателно да го оттеглим. Но вече всички знаят за него. Сега не можем да потулим нещата.
— Предполагам, че не — призна Уитуър неловко. — Може би аз… не съм овладял тази работа толкова добре, колкото си мислех.
— С времето ще я овладееш. От теб ще излезе добър полицай. Ти вярваш в статуквото. Но се научи да я караш по-спокойно. — Андертън закрачи напред. — Ще разуча лентите с данните от преобладаващия доклад. Искам да разбера как точно се е предполагало да убия Каплан. — И довърши замислено: — Това може да ми даде някои идеи.
Лентите с данни на провидците «Дона» и «Майк» се съхраняваха поотделно. Като избра частта от апаратурата, отговаряща за анализа на «Дона», той отвори предпазния щит и измъкна съдържанието. Както и преди, кодът му показа кои ролки се отнасят до неговия случай и след миг четящият механизъм вече работеше.
Беше приблизително каквото очакваше. Това беше материалът, използван от «Джери» — отмененият времеви поток. В него агентите от военното разузнаване на Каплан похищаваха Андертън, докато се прибира с колата от работа. Отвеждаха го във вилата на Каплан, главен щаб на Международната Лига на Ветераните. Там даваха на Андертън ултиматум: доброволно да разпусне предпрестъпната система или да се изправи срещу открити военни действия.
В този отхвърлен времеви поток Андертън, като полицейски комисар, се бе обърнал към Сената за подкрепа. Не беше получил такава. За да избегне гражданска война, Сенатът бе ратифицирал разпокъсването на полицейската система и бе постановил връщане към военните закони «за справяне с извънредното положение». Придружен от корпус фанатични полицаи, Андертън бе открил Каплан и го бе застрелял, заедно с други представители на Лигата на Ветераните. Само Каплан бе умрял. Останалите бяха закърпени. И превратът бе завършил успешно.
Това беше «Дона». Той пренави лентата и мина на материала, предречен от «Майк». Той би трябвало да е идентичен. Двамата провидци се бяха обединили, за да представят единна картина. «Майк» започна по същия начин като «Дона»: как Андертън узнава за заговора на Каплан срещу полицията. Но нещо не беше наред. Озадачен, той превъртя лентата до началото. Необяснимо, но те не съвпадаха. Той отново пусна лентата, слушайки съсредоточено.
Докладът на «Майк» сериозно се различаваше от този на «Дона». Час по-късно Андертън приключи с изследването си, прибра лентите и напусна маймунския сектор. Още щом се появи, Уитуър го попита: