— Откъде разбрахте? — запита той настойчиво. Ръката му неволно се плъзна в джоба, където се спотайваше сгънатата карта. — Няма как да го узнаят в следващите…
— Не бях уведомен от вашата агенция — намеси се Каплан с гневно нетърпение. — Фактът, че никога не си чувал за мен, не ме изненадва особено. Леополд Каплан, генерал от Армията на Западния Федеративен Съюз. — С неохота той добави: — В оставка от края на Англо-китайската война, след разпускането на АЗФС.
Беше логично. Андертън подозираше, че армията обработва своите дубликати от картите незабавно, заради собствената си безопасност. Отпускайки се донякъде, той попита:
— Е? Заловихте ме. Сега какво?
— Очевидно — каза Каплан — няма да ви убия, защото това щеше да се появи на някоя от тези жалки картички. Любопитен сте ми. Струва ми се невероятно, че човек с вашето положение може да замисли хладнокръвно убийство на напълно непознат. Тук трябва да се крие нещо повече. Честно казано, озадачен съм. Ако това беше някаква полицейска стратегия… — Той сви тънките си рамене. — Със сигурност нямаше да допуснете дубликатът на картата да стигне до нас.
— Освен ако — предположи един от мъжете — не е умишлено подхвърлена.
Каплан вдигна блестящите си птичи очи и се втренчи изпитателно в Андертън.
— Какво можете да ни кажете вие?
— Точно така е — рече Андертън, който бързо бе осъзнал предимството от това да изложи откровено каквото смяташе за истина. — Предсказанието на картата е било умишлено изфабрикувано от заговорници в полицейската агенция. Подготвят картата и ме натопяват. Това автоматично ме освобождава от поста ми. Моят помощник поема нещата и заявява, че е предотвратил убийството с обичайната за «Предпрестъпност» ефективност. Излишно е да споменавам, че убийство или намерение за убийство изобщо не съществува.
— Съгласен съм, че убийство няма да има — потвърди зловещо Каплан. — Ти ще се намираш в ръцете на полицията. Смятам лично да се погрижа за това.
Ужасен, Андертън запротестира:
— Ще ме върнете там? Ако ме арестуват, няма да мога да докажа…
— Не ми пука какво ще докажеш или няма да докажеш — прекъсна го Каплан. — Единственото, което ме интересува, е да те отстраня от пътя си. — И добави студено: — Заради своята собствена безопасност.
— Той се готвеше да бяга — отбеляза един от мъжете.
— Точно така — каза Андертън, потейки се. — Веднага щом ме пипнат, ще ме пратят в затворническия лагер. Уитуър ще поеме агенцията — ще сложи ръка на всичко. — Лицето му помрачня. — Включително и на жена ми. Те очевидно действат заедно.
За миг Каплан като че ли се поколеба.
— Възможно е — призна той, загледан втренчено в Андертън. После поклати глава. — Не мога да рискувам. Ако това е постановка срещу теб, съжалявам. Но това просто не ми влиза в работата. — Той се усмихна леко. — Все пак желая ти късмет. — А на мъжете каза: — Откарайте го в сградата на полицията и го предайте на най-високопоставения служител. — Той спомена името на действащия комисар и зачака реакцията на Андертън.
— Уитуър! — повтори като ехо Андертън, изпълнен с недоверие.
Все още усмихвайки се леко, Каплан се обърна и натисна бутона на намиращия се в кабинета радиоапарат.
— Уитуър вече е поел поста. По всичко личи, че хубаво ще раздуха цялата работа.
Разнесе се кратък статичен шум, а след това внезапно радиото загърмя в стаята — мощен школуван глас, четящ предварително приготвено съобщение.
— … предупреждават се всички граждани да не дават убежище и по никакъв начин да не съдействат на този крайно опасен човек. Необичайното обстоятелство с избягал престъпник, намиращ се на свобода и разполагащ с възможността да извърши акт на насилие, е уникално за нашето съвремие. Затова всички граждани се уведомяват, че действащите все още законови постановления подвеждат под отговорност всяка личност, отказала пълно сътрудничество на полицията в нейната дейност по залавянето на Джон Алисън Андертън. Повтаряме: служба «Предпрестъпност» към Западното Федеративно Правителство се намира в процес на локализиране и обезвреждане на своя бивш комисар, Джон Алисън Андертън, който чрез методите на предпрестъпната система е обявен за потенциален убиец и като такъв губи правото си на свобода и всички свързани с нея привилегии.
— Не му отне много време — промърмори ужасено Андертън. Каплан щракна радиото и гласът замлъкна.
— Лиза сигурно е отишла право при него — предположи Андертън горчиво.
— Защо му е да чака? — попита Каплан. — Ти си показал ясно намеренията си. — Той кимна към мъжете. — Откарайте го обратно в града. Не се чувствам спокоен, когато е толкова близо до мен. В това отношение си приличаме с комисар Уитуър. Искам да бъде обезвреден колкото може по-скоро.