Интересът на хотелския чиновник се ограничаваше единствено до прибирането на дължимата сума. Андертън се изкачи по стълбите на втория етаж и влезе в тясната, миришеща на мухъл стая, която сега му принадлежеше. С облекчение заключи вратата и пусна щорите на прозорците. Стаята беше малка, но чиста. Легло, скрин, стенен календар, стол, лампа, радио с процеп за пъхане на монети. Той пусна една и се тръшна тежко на леглото. Всички главни станции предаваха полицейския бюлетин. Беше необикновен, вълнуващ, нещо непознато на днешното поколение. Избягал престъпник! Обществото жадно се интересуваше.
— … този човек е използвал предимството на високия си пост, за да се измъкне навреме — казваше говорителят с професионално възмущение. — Поради своята високопоставеност той е имал достъп до предварителните данни и оказаното му доверие му е позволило да избегне нормалния процес на разкриване и отстраняване. По време на своята служба той е използвал властта си, за да изпрати безброй потенциално виновни личности в затвора, спасявайки по този начин живота на невинни жертви. Този човек, Джон Алисън Андертън, е участвал в самото създаване на предпрестъпната система — предварителното разкриване на престъпниците с предпазна цел, благодарение на гениалното използване на провиждащи мутанти, умеещи да предсказват бъдещи събития и да предават устно тези данни на аналитична апаратура. Тези трима провидци със своята жизненоважна функция…
Гласът заглъхна, когато той напусна стаята и влезе в малката баня. Там смъкна сакото и ризата си и пусна топлата вода в мивката. Започна да мие порязаната си буза. От магазинчето на ъгъла беше купил йод и лепенки, бръснач, гребен, четка за зъби и някои други дреболии, от които се нуждаеше. Възнамеряваше на следващата сутрин да намери магазин за дрехи втора употреба и да се снабди с по-подходящо облекло. В края на краищата сега беше безработен електротехник, а не пострадал при инцидент полицейски комисар.
В съседната стая радиото продължаваше да гърми. Възприемайки подсъзнателно говореното, той стоеше пред пукнатото огледало и разглеждаше един счупен зъб.
— … системата от трима провидци е основана на компютрите от средата на нашия век. Как се проверяват резултатите в един електронен компютър? Като данните се подадат на втори компютър с идентична конструкция. Но два компютъра не са достатъчни. Ако всеки компютър стигне до различен отговор, не е възможно да се определи кой от тях е верният. Решението, основано на внимателно изучаване на статистическия метод, е да се използва трети компютър, с който да бъдат сравнявани резултатите на първите два. По този начин се получава така нареченият «доклад на мнозинството». С доста голяма вероятност може да се предположи, че наличието на съответствие между два от трите компютъра показва кой от различните резултати е правилен. Не би било правдоподобно два компютъра да достигнат до еднакви неверни решения…
Андертън изпусна кърпата, която стискаше, и се втурна в другата стая. Наведе се разтреперан, за да улови гърмящите от радиото думи.
— … единодушието на тримата провидци е желателно, но рядко срещано явление, обяснява временният комисар Уитуър. Много по-често се получава съвместен «доклад на мнозинството» на двама от провидците, наричан още «преобладаващ доклад», плюс леко различаващ се от него, обикновено по отношение на времето и мястото, «доклад на малцинството» на третия мутант, известен като «специален доклад». Това се обяснява с теорията за множественото бъдеще. Ако съществуваше само един времеви поток, информацията от предвижданията би била безполезна, тъй като нямаше да съществува никаква възможност тя да бъде използвана за промяна на бъдещето. В работата на служба «Предпрестъпност» ние на първо място трябва да предположим…
Андертън закрачи из стаята като луд. «Доклад на мнозинството» — само двама от провидците бяха стигнали до съгласие за материала, послужил за издаването на картата. Това беше смисълът на съобщението, поставено в пакета. Докладът на третия провидец, «докладът на малцинството», специалният доклад — той имаше някакво значение.
Защо?
Часовникът му показа, че минава полунощ. Пейдж нямаше да е на работа. Нямаше да се върне в маймунския сектор до сутринта. Това беше крехка възможност, но рискът си заслужаваше. Може би Пейдж щеше да го прикрие, а може би не. Но той трябваше да опита.
Трябваше да види специалния доклад.
VI
Между пладне и един часа отрупаните със смет улици гъмжаха от хора. Той избра това време, най-оживената част от деня, за да се обади. Като се спря на телефонна будка в претъпкан с клиенти голям магазин, Андертън набра познатия номер на полицията и зачака, притиснал студената слушалка към ухото си. Преднамерено бе избрал аудио, а не видеоканала — въпреки че носеше дрехи втора ръка и бе опърпан и небръснат, можеха да го разпознаят.