— Това пък какво трябва да означава?
— Подполковник — обади се завършилият Военноморската академия. Говореше като жител на Тексас. — Ние сме група, която е наясно, че има неща, с които разузнавателната общност не се справя добре дали защото не иска, или поради други причини, не е ясно. Опитваме се да помогнем. Единодушни сме, че ти си най-подходящият човек, който да оглави програмата.
— Не сте попаднали на когото трябва. Разузнавателната общност ме мрази, това е най-точното, което мога да ви кажа.
— След като си казал на директора на Централното разузнаване, че там работят добри хора, които се опитват да държат глава над водата в морето от леви бюрократи, не очаквай да му станеш любимец, въпреки че по една случайност знам, че той е съгласен е мнението ти.
— Полковник — намеси се мъжът, който притежаваше лъскавите хотели, — ще ви представя накратко предложението ни. Не разпускайте екипа си, нека продължат да вършат онова, в което са толкова добри, а ние ще решаваме как да предаваме информацията там, където от нея ще има полза, и по начин, който да не подчертава некомпетентността на разузнавателната ни общност. — Замълча за кратко. — И заплатата не е лоша.
— Карлос — заговори Дмитрий, — нямаш никакво желание да се учиш как се играе голф. Нито пък аз. Може да направим нещо добро.
— Помисли си, Чарли — обади се Дейвидсън. — Аз участвам.
— Става — съгласи се Кастило. — И аз участвам.
„Не съм напълно откровен.“
„Звучи прекалено хубаво, за да е истина.“
— Къде е Йети? — попита Кастило.
— Фреди я настани в апартамент „Цар Николай II“ — обясни Кейси. — Реши, че ще й хареса. Има дори от онези медните чайници.
— Самовар — поправи го Кастило, без да мисли. — Къде е?
— Качваш се по стълбите, излизаш във фоайето. Има три врати. Вие със Светлана сте в дясната. Имате два часа, след това ще вечеряме и ще се позабавляваме.
Макс вече чакаше на най-горното стъпало.
Светлана целуна Чарли, притисна го до себе си и му каза, че трябва да се обръсне.
— Бръсна се, докато се къпя, Йети.
— Така ли? Много интересно. Може ли да гледам?