— Мила — започна той напрегнато, — не излизай оттук, докато не ти кажа. Ако искаш да ми помогнеш, направи по нещо за пиене, докато повикам кавалерията.
— Дяволите да те вземат, Джак, изобщо не ми е до шеги.
— Излизам навън. Когато пристигнат ченгетата, наистина искам да пийна нещо.
Той затвори вратата към мазето, след като тя заслиза по стълбите. После се отправи бързо към входната врата и зае място, така че да може да наблюдава улицата. Не видя нищо обезпокоително.
Дръпна мобилния телефон от калъфчето на колана и набра 911.
Не последва иззвъняване, директно се включи гласът на дежурната.
— Спешни случаи деветстотин и единайсет. Говори дежурна четири седем едно. Слушам ви.
— Имам нужда от помощ. Стреляше се. „Чърчил Лейн“ трийсет и шест деветдесет. Адресът е „Чърчил Лейн“ трийсет и шест деветдесет. — Той повтори адреса, за да е сигурен, че дежурната го е записала правилно. — Двама въоръжени, може би повече, в бледозелен крайслер миниван „Таун енд Кънтри“. От „Чърчил“ завиха на запад по „Уесекс“. Използваха автоматично оръжие, по всяка вероятност „Калашников“.
Той затвори, след това погледна отново през прозореца и този път забеляза нещо, което досега не бе видял.
Пасажерската врата на „MX-5“ бе надупчена от куршуми. Металът бе щръкнал навън, което означаваше, че куршумите са минали първо през вратата на шофьора.
„Ако бяхме в колата, щяха да ни видят сметката.“
„Мама му стара! Колата няма и два месеца.“
Когато чу воя на сирените, прекрачи навън. Огледа се наляво и надясно, извади отново пистолета от кобура и излезе на тротоара, за да огледа по-добре пораженията по маздата.
„DJ 811“ от Осми район първи откликнаха на сигнала и пристигнаха с доста поочукан форд „Краун Виктория“. Сирената заглъхна, когато завиха по „Чърчил Лейн“, и щом Бритън ги видя да приближават, забеляза, че сигналните светлини не са включени.
Бритън насочи вниманието си към „Миата“. Стъклото от страната на шофьора бе счупено и няколко куршума бяха пробили предното стъкло. То не бе счупено, но Бритън си каза, че дупките в него приличат много на евтините лепенки, които имитират дупки от куршуми, същите, които се продаваха във всеки сервиз.
Мина пред автомобила и забеляза, че предната броня също е надупчена, както и предната дясна гума и предният капак. Замириса му на бензин. „По дяволите! Пробили са резервоара!“ В следващия миг чу как нечий глас излая:
— Пусни оръжието! Пусни оръжието! Вдигни ръце! Вдигни веднага ръце!
Бритън видя, че са пристигнали две ченгета с патрулна кола.
И двамата изскочиха от автомобила и насочиха служебните си полуавтоматични пистолети „Глок“ към него, приклекнали зад предните врати, подпрели ръце на капака.
И двамата изглеждаха така, сякаш бяха завършили полицейската академия миналата седмица.
Думите им напомниха на Бритън, че все още стиска своето оръжие „Смит и Уесън“. Беше го отпуснал към земята. Въпреки това си беше оръжие.
„Къде ти е акълът, Джак? Къде ти е акълът?“
— Три шест девет! Три шест девет! — провикна се Бритън, използвайки стария код на радиочестотите, за да покаже, че е полицай.
В този момент младите полицаи, все още насочили оръжията си към него, неочаквано му се сториха по-възрастни и отговорни.
Прикрилият се зад вратата на шофьора повтори заповедта.
— Пусни оръжието! Пусни оръжието! Горе ръцете! Горе ръцете!
Проблемът бе, че Бритън не можеше да изпълни нареждането.
— Пусни оръжието!
„Смит и Уесън“ модел „29“ е с дабъл екшън спусък, което означаваше, че може да се натисне спусъкът, когато ударникът е отпуснат напред или дръпнат назад. В първия случай не бе нужно да се натиска силно с пръст.
Бритън бе убеден, че един точен изстрел е по-ефективен от цяла канонада, насочена към престъпника. Освен това знаеше, че изстрелът при единичен режим — когато ударникът е изтеглен назад — бе по-вероятно да порази целта, отколкото изстрелите, произведени със силен натиск, когато ударникът е изтеглен напред. Допълнителното усилие пречеше на точността.
Затова си бе създал навик всеки път, когато вади оръжието с мисълта, че може да му се наложи да стреля, да изтегля ударника назад. Така бе направил и одеве, докато излизаше на улицата.
„Ако пусна това чудо, ударът ще освободи ударника и то ще започне да стреля, което ще накара двете полицайчета да изпразнят в мен «Глоковете» си.“
— Няма да повтарям, копеле! Пусни оръжието! Пусни го веднага!
— Може ли да го оставя на земята! Ударникът…
— Пусни проклетия пистолет!
— Спокойно, момчета — намеси се нов властен глас.