Бритън видя други две ченгета от Фили, капитан и сержант. Не бе разбрал кога са пристигнали, едва сега забеляза, че на „Чърчил Лейн“ са се събрали четири полицейски автомобила. Воят на сирените в далечината оповести пристигането и на други.
— Здрасти, Джак — поздрави капитанът.
Бритън го позна. Преди години му беше сержант по времето, когато полицай Бритън беше на служба в трийсет и пети участък.
— Ако пусна оръжието, ударникът е изтеглен и…
— Приберете оръжията — нареди високо капитанът. — Познавам го. Наш човек е.
Щом полицаите се подчиниха — нито секунда по-рано — капитанът пристъпи към Бритън и стисна приятелски рамото му, сякаш казваше: „Радвам се да те видя, приятел.“
— Господи, Джак, яко са надупчили колата, а?
— Още нямаше два месеца — отвърна Бритън.
— Какво, по дяволите, става тук, Джак?
— Двамата със Сандра бяхме в „Роузуд Кейтърърс“ на „Франкфорд Авеню“ на коледното парти на детективите от североизточния участък. Стори ми се, че ни следят — крайслер „Таун енд Кънтри“ от 2002, може би 2003, бледозелен. Така и не успях да видя номера.
— Томи — нареди капитанът, — пусни автомобила за търсене…
— Чернокожи, облечени като мюсюлмани — уточни Бритън. — Въоръжени бяха с автоматични „Калашников“, последно ги забелязах, когато завиваха на запад по „Уесекс Лейн“.
— Слушам, господине — отвърна сержантът. Посегна към микрофона на ревера, натисна копчето за връзка и започна да предава информацията.
— „Калашников“ значи? — попита капитанът и поклати глава. — Напълно автоматични ли?
Бритън кимна.
— Като капак са уцелили резервоара — посочи той.
Капитанът изруга приглушено и се обърна към младите полицаи.
— Обадете се на пожарната — опасност от изтичане на бензин — нареди той и отново погледна Бритън.
— За кратко реших, че не ме следят, но се оказа, че греша — продължи Бритън. — Показаха се от завоя — той посочи — тъкмо когато двамата със Сандра бяхме влезли през градинската порта. Блъснах я зад стената и тогава адът се отприщи…
— Тя добре ли е?
— В мазето е. Силно разтърсена, но иначе е добре.
— Защо не прибереш това пушкало и не отидем да си поприказваме с нея?
— Господи — въздъхна Бритън смутен, че досега не се е сетил да прибере пистолета „Смит и Уесън“.
Капитанът раздаде заповеди да се провери дали има ранени съседи, след това да се огради местопрестъплението и най-сетне даде знак на Бритън да го отведе в къщата.
Сандра бе излязла от мазето и се бе отпуснала на канапето в хола. На масичката бе поставила тумбеста чаша пълна с тъмно уиски. Тя също си бе наляла.
— Миличка, нали помниш капитан Донъли?
— Да, разбира се. Отдавна не сме се виждали. Честита Коледа.
— Добре ли си, Сандра? — попита Донъли, без да крие притеснението си.
— Защо да не съм? Първо съпругът ми ме просна на земята, след това онези ААГ-та надупчиха и къщата, и новата ни кола — всичко е съвсем наред.
— Не е хубаво да ги наричаш ААГ-та, Сандра — ухили се капитан Донъли.
— Мога — настоя тя и посочи кожата си. — Мога да казвам афроамерикански гнусляри. Мога нещо още по-цветисто да кажа, но тъй като съм дама, ще премълча.
— Спокойно, миличка — опита се да я успокои Бритън.
— Мислех, че Джак е приключил с тях — продължи тя. — Ама и аз каква съм глупачка.
Бритън се пресегна към чашата уиски.
— Да ти предложа питие? — обърна се той към Донъли.
— Не, разбира се. Капитан съм, отговарям за цяло управление, при това съм на работа. Но пък, от друга страна, нали е Бъдни вечер!
— Ще ти донеса. — Сандра се надигна от канапето. — Занесох бутилката в кухнята. Знаех си, че няма да се разминем само с по едно.
Донъли погледна Бритън.
— Стегната работа — заяви с възхищение той.
— Да. Мръсници! Разбирам, че искат да ме очистят, но…
— Джак, дай да изясним някои неща.
— Какви неща?
— Чух, че си напуснал управлението, но друго почти нищо не знам. Все още ли си в силите на реда?
— Може и така да се каже — отвърна Бритън, извади малък кожен калъф от вътрешния джоб на сакото и го подаде на Донъли. Капитанът го отвори, разгледа внимателно съдържанието му и го върна на Джак.
— Тайните служби, така ли?
— Ако някой те пита, достатъчно е да кажеш: „Жертвата се идентифицира, като ми показа документите си на специален агент от Тайните служби…“
— „… и има право да носи оръжие“ — довърши цитата Донъли. — Въоръжен си със „Смит и Уесън .357“, ако не греша.
— Точно така.
— Какви си ги вършил, Джак?
— Разпределен съм към Вътрешна сигурност.
— Значи затова Сандра каза, че си въобразявала, че си приключил с Афроамериканските луди глави.