Бритън кимна и в този момент му хрумна нещо.
— Като спомена Вътрешна сигурност, най-добре да съобщя за станалото, преди да научат от „Фокс Нюз“. Извинявай.
Извади мобилния телефон от калъфчето му и набра номер.
(Четири)
Съветничката по консулските въпроси към Посолството на Съединените щати във Виена, госпожица Елинор Дилуърт, беше наясно, че мнозина — в това число повечето американски граждани — съвсем не са очаровани от качеството на услугите, които предлага консулството, и от отношението на служителите.
Американски гражданин, който имаше нужда от услугите на консулството — например да добавят страници към паспорта му, да регистрира раждането на дете, да бъде насочен към нотариус — можеше да разчита на тези услуги единствено от осем до единайсет и половина всеки предобед от понеделник до петък — при условие, разбира се, че въпросният ден не е нито американски, нито австрийски национален празник.
Служителите в консулския отдел не биха проверили за нищо на света състоянието на визата на когото и да било — включително по молба на американски гражданин, който се чуди дали съпругата му, чужденка, ще получи визата, за която е кандидатствала и която има законно право да получи.
Госпожица Дилуърт бе наясно, че недоволството към тези услуги е същото навсякъде по света.
Неин колега — Алекс Б. Дарби, търговски аташе в американското посолство в Буенос Айрес, Аржентина — й бе казал, че известен американски художник, който живее в Буенос Айрес, разказва на всички, които нямат нищо против да го изслушат, че всеки път, когато влезе в посолството, служителите от консулски отдел го карали да се чувства като регистриран сексманиак, който се опитва да пренощува в детски лагер.
Елинор и Алекс си разказваха разни ужасии в продължение на цял един час, когато се засякоха във Вашингтон. Дори намериха обяснение защо на служителите в консулствата в чужбина им е простено и арогантното поведение, и некомпетентността.
Решиха, че става въпрос за пропуск от страна на конгреса… или престъпно недоглеждане.
Ако местният кмет например се отнесе с неуважение към някой фермер, фермерът спокойно може да позвъни на конгресмена си или на сенатора, за да се оплаче, при което конгресменът или сенаторът ще се обадят на министъра на земеделието, за да изразят недоволството си, като му напомнят, че е негово задължение да служи на хората, не да ги настройва срещу себе си.
Лекарите — по-точно казано адвокатите — не предприемат нищо, когато някой се отнася към тях с неуважение и отнася недоволството си направо към главния лекар или към прокурора. Затова пък банкерите вдигаха шум до бога пред министъра на финансите, бизнесмените пред министъра на търговията и така нататък.
И недоволството им даваше резултат.
Единствените хора, които обръщаха някакво внимание на консулските служби, бяха членовете на Конгреса. Те си изпълняваха задълженията, като посещаваха посолствата по цял свят — обикновено места като Париж, Лондон и Токио — и пътуваха във ВИП самолети на американските Военновъздушни сили или в първа класа на гражданските самолети, придружавани от съпругите си. Когато пристигаха, ги настаняваха в най-добрите хотели и им обръщаха специално внимание, като всички разходи се покриваха от посланика и влизаха в графа „представителни“, с други думи, за тях се грижеха американските данъкоплатци. След това те се качваха отново на самолета и се прибираха, след като вече можеха спокойно да се нарекат „Експерти по международните въпроси“, и не пестяха хвалбите си за очарователните служители на Държавния департамент, които благородно и всеотдайно служат на страната си от чужбина.
Имаше, разбира се, и изключения. Алекс Дарби говореше само суперлативи за посланика в Буенос Айрес, макар да не можеше да направи кой знае какво, когато американските служители в консулството успешно вбесяваха американците в Аржентина — да не говорим за местните.
Алекс и Елинор бяха единодушни, че обслужването може да се подобри значително, ако всеки дипломат, който пристига на работа в автомобил с шофьор, скрит зад тъмни стъкла и дипломатически номера, които му даваха възможност да пренебрегва напълно ограниченията за скоростта и да паркира където му скимне, бъде окошарен, а останалите се стегнат и започнат да си вършат работата, ако ли не и те да вървят зад решетките.
На пръв поглед може и да изглеждаше, че съветник Елинор Дилуърт и търговски аташе Алекс Б. Дарби открито изразяват недоволството си и е било грешка да бъдат назначени на служба в чужбина.