Дъг постави пистолетите ни върху дебелия тефтер пред Л. К. Строхаус, който отвори долното чекмедже на добре гравираното си дървено бюро и ги пъхна вътре. Пистолетът бе изваден от ухото ми и облеченият в синьо сако ДГВ, който го държеше там, отстъпи и застана мълчаливо на стража до стената.
Л. К. Строхаус грейна в усмивка от другата страна на стаята. Виждал бях този тлеещ поглед, този маниакален блясък на широко отворените очи и преди — на лицето на Грант Грифит и „Наричай ме Ишмаел“ лорд Брукфийлд. Това беше усмивката на самопровъзгласил се ясновидец — и убиец социопат. Той каза:
— Сядайте, момчета.
След като не направихме нищо, той ни погледна малко раздразнено.
— Казах, паркирайте се.
Всъщност не мислех, че го казва сериозно.
— Добре де!
Седнах на ъгъла на дивана до стената. Док се отпусна в приятно износен фотьойл от зелена кожа встрани от мен.
— Няма защо — каза Строхаус, без да има никого предвид. Огледа ни всички, сякаш бяхме хлапета в час по самоподготовка.
— А сега, джентълмени — обади се той, — можем да се захванем с биднеса.
Нещо в начина, по който говореше, ме ядоса.
— Да ти го начукам, Строхаус.
Дъг изръмжа:
— Без такива неща — и се приближи към мен.
Л. К. махна с ръка да се отдалечи. Погледна ме.
— Трябва да поговорим, Дик — ти не разбираш плана на играта.
Изобщо не ми пукаше за плана на Строхаус и тъкмо бях започнал да му казвам това с пикантни думи, когато бях прекъснат от настоятелния тон на телефона върху бюрото му. Това означаваше, че бяха успели да поправят линиите някак си.
Натисна един бутон и вдигна слушалката.
— Да? — Замълча. — Да, да, пуснете го.
Строхаус ме погледна.
— На портала има един твой приятел — каза той. — Нека го почакаме да дойде. Няма защо да повтарям думите си.
Го? Кой е това? Седяхме мълчаливо в продължение на три минути и чакахме отговора, когато самият генерал-майор Стоунуол Джексън Харингтън беше въведен в кабинета от един ДГВ. Фактът, че той е тук, изобщо не ме изненада, въпреки че ме ядоса адски много.
Поздравих го със среден пръст. Той не му обърна внимание, обърна ми гръб и седна на фотьойла пред пищното бюро на Строхаус.
Л. К. махна с ръка на ДГВ да излезе. След това се обърна към Свещеника и каза:
— Стоунуол, предстои ни една неприятна случка.
— Не е нещо, което не може да се поправи — отговори уклончиво Свещеника.
— Сигурен ли си?
— Имай ми доверие.
Милиардерът замлъкна за момент.
— Какво казаха във Вашингтон? — попита най-после той.
Свещеника разгледа ноктите на лявата си ръка, а след това погледна през бюрото.
— Казаха, че ако спазиш своята част от сделката, няма за какво да се тревожиш. Всичко е уредено.
— Нямам проблеми с моята част — отговори Строхаус. — Сделката е сключена.
Протегна дългата си ръка през бюрото. Свещеника я пое. Разтърсиха ги нагоре-надолу веднъж. Сгади ми се да ги гледам.
— Добре. — Главата на Свещеника също се поклати в знак на съгласие. След това се изправи и се обърна към мен: — Дик — тържествено каза той. — Ти си снет от случая. Добра работа свърши и сме ти благодарни за това. Но сега ние, отговорните лица, трябва да овладеем ситуацията — и трябва да го сторим с политически средства, ако се досещаш накъде бия.
Бия, мия. Не знам за вас, приятели, но на мен ми беше писнало от цялата тази уклончивост, разговори със заобикалки и политически инсинуации.
Знаех защо съм тук и знаех какво трябваше да се направи. Бях тук, за да отмъстя в старозаветен стил за смъртта на един от моите хора. Бях тук, защото имаше един луд на свобода — и той трябваше да бъде спрян.
Погледнах генерал-майор С. Дж. Харингтън и разбрах какъв е: в най-добрия случай политически нагаждач, а в най-лошия — предател. О, тук се намирах, защото Свещеника и онези, които го управляваха — в момента се досещах за Гъни Барет и президента, но може би имаше и други, — беше отвързал каишката ми неотдавна, за да върша това, на което съм най-способен: да ловя хора. Да, казали ми бяха, че искат да спре оръжейният кръвоизлив. Е, бях им го намерил — и го бях спрял.
Но сега разбирах, че тези политици и воини документалисти имаха втора, скрита цел: искаха Строхаус да бъде изместен. Но още по-важно, искаха го политически неутрализиран. Шифрованата бележка от Гъни Барет до Свещеника също беше уклончива. И едва сега разбрах напълно нейното значение.