Выбрать главу

Дъг постави пистолетите ни върху дебелия тефтер пред Л. К. Строхаус, който отвори долното чекмедже на добре гравираното си дървено бюро и ги пъхна вътре. Пистолетът бе изваден от ухото ми и облеченият в синьо сако ДГВ, който го държеше там, отстъпи и застана мълчаливо на стража до стената.

Л. К. Строхаус грейна в усмивка от другата страна на стаята. Виждал бях този тлеещ поглед, този маниакален блясък на широко отворените очи и преди — на лицето на Грант Грифит и „Наричай ме Ишмаел“ лорд Брукфийлд. Това беше усмивката на самопровъзгласил се ясновидец — и убиец социопат. Той каза:

— Сядайте, момчета.

След като не направихме нищо, той ни погледна малко раздразнено.

— Казах, паркирайте се.

Всъщност не мислех, че го казва сериозно.

— Добре де!

Седнах на ъгъла на дивана до стената. Док се отпусна в приятно износен фотьойл от зелена кожа встрани от мен.

— Няма защо — каза Строхаус, без да има никого предвид. Огледа ни всички, сякаш бяхме хлапета в час по самоподготовка.

— А сега, джентълмени — обади се той, — можем да се захванем с биднеса.

Нещо в начина, по който говореше, ме ядоса.

— Да ти го начукам, Строхаус.

Дъг изръмжа:

— Без такива неща — и се приближи към мен.

Л. К. махна с ръка да се отдалечи. Погледна ме.

— Трябва да поговорим, Дик — ти не разбираш плана на играта.

Изобщо не ми пукаше за плана на Строхаус и тъкмо бях започнал да му казвам това с пикантни думи, когато бях прекъснат от настоятелния тон на телефона върху бюрото му. Това означаваше, че бяха успели да поправят линиите някак си.

Натисна един бутон и вдигна слушалката.

— Да? — Замълча. — Да, да, пуснете го.

Строхаус ме погледна.

— На портала има един твой приятел — каза той. — Нека го почакаме да дойде. Няма защо да повтарям думите си.

Го? Кой е това? Седяхме мълчаливо в продължение на три минути и чакахме отговора, когато самият генерал-майор Стоунуол Джексън Харингтън беше въведен в кабинета от един ДГВ. Фактът, че той е тук, изобщо не ме изненада, въпреки че ме ядоса адски много.

Поздравих го със среден пръст. Той не му обърна внимание, обърна ми гръб и седна на фотьойла пред пищното бюро на Строхаус.

Л. К. махна с ръка на ДГВ да излезе. След това се обърна към Свещеника и каза:

— Стоунуол, предстои ни една неприятна случка.

— Не е нещо, което не може да се поправи — отговори уклончиво Свещеника.

— Сигурен ли си?

— Имай ми доверие.

Милиардерът замлъкна за момент.

— Какво казаха във Вашингтон? — попита най-после той.

Свещеника разгледа ноктите на лявата си ръка, а след това погледна през бюрото.

— Казаха, че ако спазиш своята част от сделката, няма за какво да се тревожиш. Всичко е уредено.

— Нямам проблеми с моята част — отговори Строхаус. — Сделката е сключена.

Протегна дългата си ръка през бюрото. Свещеника я пое. Разтърсиха ги нагоре-надолу веднъж. Сгади ми се да ги гледам.

— Добре. — Главата на Свещеника също се поклати в знак на съгласие. След това се изправи и се обърна към мен: — Дик — тържествено каза той. — Ти си снет от случая. Добра работа свърши и сме ти благодарни за това. Но сега ние, отговорните лица, трябва да овладеем ситуацията — и трябва да го сторим с политически средства, ако се досещаш накъде бия.

Бия, мия. Не знам за вас, приятели, но на мен ми беше писнало от цялата тази уклончивост, разговори със заобикалки и политически инсинуации.

Знаех защо съм тук и знаех какво трябваше да се направи. Бях тук, за да отмъстя в старозаветен стил за смъртта на един от моите хора. Бях тук, защото имаше един луд на свобода — и той трябваше да бъде спрян.

Погледнах генерал-майор С. Дж. Харингтън и разбрах какъв е: в най-добрия случай политически нагаждач, а в най-лошия — предател. О, тук се намирах, защото Свещеника и онези, които го управляваха — в момента се досещах за Гъни Барет и президента, но може би имаше и други, — беше отвързал каишката ми неотдавна, за да върша това, на което съм най-способен: да ловя хора. Да, казали ми бяха, че искат да спре оръжейният кръвоизлив. Е, бях им го намерил — и го бях спрял.

Но сега разбирах, че тези политици и воини документалисти имаха втора, скрита цел: искаха Строхаус да бъде изместен. Но още по-важно, искаха го политически неутрализиран. Шифрованата бележка от Гъни Барет до Свещеника също беше уклончива. И едва сега разбрах напълно нейното значение.