Един свален, остава още един.
Лицето на Строхаус доби гримаса на истинска паника. Хванал внимателно ръката си, той стана от стола и отстъпи от мен, но аз се доближих до него. Хванах го за ризата с ръце.
Приближих се достатъчно, за да може да ме чуе ясно и високо.
— Помниш ли Детройт?
— Детройт ли?
— В твоя апартамент. Казах ти, че ще те намеря — казах, че главата ти ще изглежда страхотно на моята стена.
Очите му се разшириха. Аз не пусках ризата му.
Погледнах Док.
— Колко е часът, главен старшина?
— Тринадесет и шестнадесет минути, капитане.
Оставаше ми един час. Достатъчно време. Безопасно. Счупих капсулата с табун между зъбите си, приближих носа на Строхаус до моя и прошепнах:
— Имам твоите файлове. Имам твоите списъци. Имам твоята армия от смотаняци, а сега имам и теб.
Гледах как очите му се разширяват. Казах:
— Време ти е да умреш, Л. К. — като се опитах да издишам максимално много влага право в лицето му.
Пуснах го. Той ме гледаше с разширени очи, а устните му се движеха неразбираемо. След това си пое дъх, хвана се за гърдите със здравата си ръка — и падна като камък.
Хей, този шибан табун върши работа.
— Я… — Глътнах капсулата и хванах отпуснатото тяло на Л. К. — Това копеле получи удар!
— Започни да масажираш гърдите му — нека да опитам да му направя изкуствено дишане.
Главен старшина и лекар Док Трембли ме отблъсна настрани и незабавно се зае с дишане уста в уста.
Знаех какво прави. Помислих си, че трябва точно така, защото има ли нещо по-хубаво от една двойна доза, просто за всеки случай?
Правихме изкуствено дишане на безжизненото като хуй на агент на Следствената служба на Военноморските сили тяло на Строхаус в продължение на петнадесет минути. Но нямаше никаква реакция от негова страна.
Интересно защо.
Най-после ми писна от всичко това. Изправих се. Погледнах Свещеника.
— Можеш да почистиш тази каша — казах презрително. Да, познавах го и бях сигурен, че има някъде наоколо всичко необходимо за почистване.
Написах тринадесет думи и дата върху един лист хартия и му го подадох.
— Но първо можеш да подпишеш това.
То беше една кратка бележка, но си я биваше. В нея се казваше: „Подавам оставка от Американската армия, считано от този момент. Генерал-майор Стоунуол Джексън Харингтън.“
Той започна да протестира. Да възразява. Да увещава. Да ругае. Но подписа.
Подписа, защото знаеше, че доста добре знаех какво планират — една последна игра, която беше най-циничното шибано мръсно нещо, което съм виждал.
Не разбирате? Нека приемем един принцип, нежни читателю. Аз смятах, че Свещеника и неговите политически играчи бяха планирали да оставят тангата да започнат — да позволят кратка, но жестока вълна от насилие, а след това да удрят силно по престъпниците. По мое мнение Строхаус щеше да предостави на Свещеника своите списъци и файлове — същите, които Уондър беше откраднал от вече мъртвия компютър.
Виждам ви всички там, размахвате ръце като деца в класна стая. Питате защо някой би позволил на тангата да избиват хора, след като може да бъдат спрени предварително? Това е малко объркващо, нали, нежни читателю?
Е, въпреки че нямах нищо достойно за съда, приемах, че са го правили, защото някой заблуден двадесетинещогодишен самоуверен помощник сфинктер на някой зле информиран, амбициозен заместник-помощник задник в Белия дом е решил, че вероятно, ако рейтингът на шибания президент е скочил с тридесет точки след събитията в Оклахома, ще скочи с петдесет след половин дузина подобни инциденти. А бяхме в изборна година.
Взех Свещеника на мушка. Смятам, че който се захване с подобна игра, излага униформата. Стоунуол Джексън Харингтън беше спрял да служи на страната си от момента, в който беше станал политическо момче за всичко.
Съществува голяма разлика между контрола върху армията от цивилни, което е добра идея, приятели, и политическото манипулиране на военните. Ставайки политик, той беше предал армейското братство и всички смели воини, загинали, за да защитават страната ни. Аз бих го убил на място — само че исках да го използвам, за да занесе едно послание до задниците, които бяха го използвали като момче за всичко. Исках да знаят, че притежавам файловете на Строхаус, имам документите от нефтената кула и знам, че стотици танга биват прибирани точно в тази минута благодарение на Мъгс, Гроус и две дузини местни полицейски служби по цялата страна.