Дочух грохота на бурята няколко минути след като министърът на Военноморските сили изпрати любовното си послание. Новините дойдоха от един човек, когото ще нарека Пол Махон. Тук ще ви дам малко историческа информация за Пол и себе си. В литературния свят тя е позната като предистория. Но не я пропускайте, защото, както старите старшини в Школата за организирано осиране (така наричам Школата за кандидат-офицери) казваха: „Ще срещнете отново този материал.“
Добре, ето я историята. С Пол се запознахме като двама O-4 (лейтенанти) по време на службата си в Пентагона, когато работих за контраадмирал Ейс Лайънс в качеството на един от офицерите, информиращи министъра на Военноморските сили Джон Леман, а Пол, бивш футболист от отбора на Анаполис (да не споменавам и че беше обещаващ млад подводничар), от известно семейство в Ню Орлиънс, беше свръзка на един двузвезден генерал на име Блек Джек Морисън. Спомняте си Блек Джек — той е пилотът, който стана командващ военноморските операции и като такъв поиска от мен да проектирам, да създам, да екипирам, да обуча и да командвам „ТЮЛЕН-група 2“.
Във всеки случай по едно време аз и Пол бяхме изпратени от командирите си да откраднем амулета на американската армия от голямото фоайе на главния вход за Пентагона една седмица преди ежегодната среща по футбол между Военноморските сили и армията. Успяхме, въпреки че цял взвод хора на военната полиция ни преследва из шибаната сграда. Накрая задъхани си проправихме път до Е-образния коридор на четвърти етаж, където успяхме да се скрием заедно с плячката зад лъскавите махагонови двойни врати на заместник-главнокомандващия, които, както знаете, са винаги пазени от двама бойци от морската пехота с физиката на кеч борци.
След дните си на плячкаджии продължавахме да поддържаме връзка в движение. Сега Пол е с една звезда и работи в разузнавателната свързочна служба, която трябва не след дълго да му гарантира достатъчно звезди за заместник-командващ някъде във флотата. Но преди това трябваше да изкара още една година там, след което да мине едно двегодишно назначение в Москва като аташе по въпросите на отбраната. Военноморските сили са изключително заинтересовани от възможностите на руските подводници, особено поради факта, че благодарение на откраднати западни технологии руските подводници са тихи колкото, а дори и повече от нашите. Освен това Военноморските сили не се доверяват на военните преценки на ЦРУ и настояха да пратят свой човек в Москва.
Но това е друга история за друга книга. Да се върнем на сегашната: в момента Пол работи в малък, но впечатляващ кабинет на четвъртия етаж в Е-образния коридор, същото принципно местонахождение, където се намират кабинетите на министъра на Военноморските сили и командващия военноморските операции. Така ставахме направо съседи.
Как ставахме съседи ли? Е, наскоро след завръщането ми от Лондон от стратосферата бяха пуснати заповеди — носят се слухове, че са тръгнали от Белия дом, но не успях да потвърдя това. Знам само, че получих заповедта на бланка на главнокомандващия военноморските операции и тя намаляваше моята „Зелена група“ от три взвода на десет души, като временно назначаваше нас, малкото късметлии, братята бандити, към офиса на изпълняващия длъжността главнокомандващ военноморските операции като нова група за Разработване на методи за война със специални действия, наречена МАТКА, което беше съкращение от Морски неконвенционални Акции/Тактика, Континентална Америка. Дадоха ми да разбера, че МАТКА почива на идеята за създаване на оперативна група към Военноморските сили за антитерористични действия в самия Пентагон. Аз го възприех като закъсняла реакция на Военноморските сили на провала от Оклахома.
Реакция или не, трябва честно да призная, че изпаднах в екстаз от тази идея. Разположена в Пентагона оперативна група — не бяха опитвали нищо такова от най-добрите дни на „Червената клетка“ насам. Веднага откликнах на тази възможност, независимо че тя означаваше да загубя повечето от хората в „Зелената група“. Разсъжденията ми бяха прости. Ако работиш в Пентагона, ставаш гъвкав и подвижен, защото действаш в цялата система, а не си назначен или прикачен към конкретно управление. Освен това тази група щеше да бъде малка и подривна — два елемента, които считах критично важни за успеха. Малко означава, че няма междинно командване — МАТКА бяхме аз и девет свръхсрочнослужещи. А подривна значи, че командната верига е опростена: главнокомандващият и аз, без между нас да застават петнадесет административни служители с по четири нашивки на ръкавите, както и цялата йерархия на командването на Военноморските сили, заета с въпросите на специалните бойни действия.