Второ. МАТКА имаше задачата да спира групи като АДАМ.
След като до десет часа не пристигнаха никакви документи, се обадих до свързочната служба на ФБР. Оттам ми казаха, че има закъснение и ще ми се обадят веднага, щом получат нещо, като ме помолиха да стоя до телефона, ако обичам. В 14:00 все още въртях покритите си с белези палци. В 14:05 телефонът на бюрото ми иззвъня.
Вдигнах го при първото позвъняване.
— Марчинко слуша.
— Знаеш ли кой се обажда — не използвай имена.
Разбира се, че знаех, и му го казах.
— Да. Ти си другият лайномозъчен задник, който е достатъчно тъп, за да краде собственост на американското правителство от фоайето.
Пол бързо ми нашепна да си пазя задника. Той ръководеше потайните операции на командващия военноморския флот. Добави, че ВД (въпросният доклад) е унищожен от доверения помощник на главнокомандващия, за да не оставя никакви неприятни факти. Но Пол беше успял да надникне и да види какво пише. Бележката била написана на ръка от самата шефка. Посланието било просто, точно и ясно: отървете се от Марчинко. Незабавно. Трайно.
Той затвори телефона и ме остави да се чудя как ли ще се отърват от мен този път. Направих нещастния извод, че няма да е много трудно. В момента нямах закрилник с четири звезди. Моят човек, командващият военноморските операции Арли Секрест, беше убит преди четири месеца и сегашният командващ, един шофьор на кораб на име Уендъл Уайтхед, беше от онези благоразумни бюрократи, които стоят надалеч от непокорни типове като мен.
Уинди, както го наричаха всички, беше временно назначен и му оставаха шест месеца до пенсионирането, но щеше да командва военноморските операции до назначаването на титуляр. С него не бяха направили лош избор, защото имаше правилно политическо и социално поведение (завършил е Военноморската академия и е работил в Съвета за национална сигурност при трима президенти. Веднъж като млад лейтенант е бил в Белия дом, за да води светски разговори с дамите без кавалери на светски вечери, и затова знае коя вилица трябва да използва, а и рядко, никога, не използва ужасни мръсни думи). Но не заради приятния му характер го бяха назначили.
Уинди заемаше този пост, защото беше никого незастрашаващ и ориентиран към административната работа офицер (докторатът му от университета в Мериленд беше на тема управление на системи), чиято външност — от кръглите очила без рамки до крехката фигура и туфата пясъчноруса коса — му придаваше мека осанка на професор. Той беше идеалният организатор, чийто ненатрапващ се маниер му позволяваше лесно да работи както с нямащите отношение към армията, така и с настроените срещу нея хора, населяващи сегашната администрация.
Всъщност изборът му беше проява на вдъхновение. Разбира се, Уинди Уайтхед беше идеалният офицер, способен да заглажда последните скандали — от шпионите като Джони Уокър12 и Джонатан Полард13 до фиаското „Тейлхук“, както и всички съдебни процеси за равни условия при кандидатстване за работа, изпълнени с недоволници и мърморковци, притиснали като чума Военноморските сили през изминалото десетилетие. Обичаха го на Капитолийския хълм, търпяха го в Белия дом и не му обръщаха внимание в Е-образния коридор.
Следователно командващият Уайтхед нямаше да бъде склонен да създава или да успокоява вълнения без нужда. А аз бях вълната цунами, която можеше да потопи гемията му.
Ако не можеше да се очаква подкрепа от кабинета на командващия военноморските операции, то още по-малко можеше да се разчита на съседния кабинет, където работеше неговият началник-щаб — един оплешивяващ, тъп цайс с една звезда на име Дон Лейтън. Най-напред контраадмирал Лейтън, прекарал цялата си кариера като подводничар, открито ненавиждаше военноморските специални сили. Вероятно ни смята за изпълнители на физическа работа, защото работим с ръце. Това би било достатъчно за него. Но имаше и втори елемент, който накара една малка червена лампичка в съзнанието ми да започне да мига: Дон Лейтън беше съкурсник от Анаполис на моя вечен, неотказващ се и безмилостен отмъстител Пинки Прескът.
Пинки беше проклятието на моето съществуване, откакто станах командир на „ТЮЛЕН-група 6“ и се явяваше великото божество на NAVSPECWARGRU TWO — това означава комодор на Втора група на Военноморските сили за бойни действия със специални методи. Тесногръд офицер, чиято стихия бяха докладните записки, Пинки бе опитвал всичко по силите си, за да ме прати на военен съд.