Стана.
— Това не е на лична основа. Няма нищо общо с вас или мен. Просто вие сте политическа тежест, полковник Марчинко, а сегашната администрация не може да се товари с политически тежести.
Трябваше да се усмихна. Не ми казваше нищо ново. Все старите неща. Казах й го.
Дори само по чорапи, тя беше висока почти колкото мен. Отиде до бюрото, постави върху него доклада, изрита чехлите си, пъхна краката си в обувките и зае полагащото й се място.
— Вие носите обвинението ми така, сякаш е почетен медал. Но нека ви кажа истината, полковник — не трябва да се гордеете с това. Военноморските сили имат някои проблеми напоследък. Трябваше да изтърпят съкращения, да се научат да живеят с намалени възможности. Имаше и някои неприятности. Тейлхук. Лавината от съдебни дела за сексуален тормоз и равни възможности при кандидатстване за работа. Откраднатите ракети „Томахоук“. Убийството на командващия Секрест…
Забеляза, че стоя срещу нея със скръстени ръце. Посочи стола, от който току-що беше станала.
— Седнете.
— Благодаря, но ще стоя прав.
— Както желаете.
Замълча, а след това ме погледна право в очите.
Въздъхнах. Още шибана политика на силата.
Тя продължи:
— Назначиха ме на този пост, за да поправя нещата. Заповедите ми са да вкарам Военноморските сили в релсите. — Взе един химикал и започна да почуква по бюрото в такт с думите си: — Полковник, вие ми пречите да си върша работата. Вие сте опасен човек.
— За това ме взеха на работа.
Тя поклати глава.
— Не. Взели са ви, полковник Марчинко, защото сте смъртоносен, защото сте носител на смърт или поне човек със смъртоносни таланти. Но по една случайност смятам, че сте и опасен. Вие сте като неконтролирано оръдие, неуправляем.
Понечих да отговоря, но тя ме сряза:
— Виждала съм ви в действие два пъти, полковник, и видяното не ми хареса. Адмирал Прескът ми изпрати видеозапис от Си Ен Ен на вашето нападение над британски офицер само преди няколко месеца. А миналата седмица бях свидетел на разюзданата ви жестокост. Подобни деяния формират желанието ми да ви уволня.
Отново Пинки. Много ми помага в нужда. Помислих си за няколко начина да причиня болка на тялото му.
— Правех каквото трябва, за да свърша работа, мадам министър.
Тя кимна и почука папката с химикалката си.
— Знаех, че ще спорите, че целта оправдава средствата, полковник. Обичайният ви маниер на работа е АНДЗ. Казаха ми, че това е съкращение от „ако няма други заповеди“, и че по този начин избягвате командната верига. Е, отново успяхте — по своя начин. Тоест терористите са мъртви. Заложниците, включително и аз — свободни. Но работата ви не беше безупречна: един от моите хора е мъртъв в резултат на разюзданата ви бруталност. Съгласно разясненията и според собствените ми спомени вашият човек — тя отвори папката и прелисти страниците в нея, докато стигна до лист с няколко реда, подсилени с яркожълт маркер, — старшина Шепард, предупреди специален агент Флин да свали пистолета си. Но вие не дадохте възможност на специален агент Флин да реагира — убихте го хладнокръвно.
Време беше да й дам доза реалност.
— Предупреждението към Флин да се предаде беше грешка от страна на старшина Шепард.
Тя ме изгледа с невярващи очи.
— Какво?
— Алигатора действаше погрешно и затова му сдъвках задника. Позволете ми да бъда прям, мадам министър — не ми е работа да предупреждавам, а да убивам терористи.
— Това е брутално.
Кимнах.
— Възможно е, но както току-що казахте, затова ме взеха. Не съм полицай и не трябва да казвам на заподозрените, че имат право да не говорят, нито пък каквото и да е. Когато министърът на отбраната каже „Тръгвай“, аз тръгвам. Защото, ако министърът на отбраната ми даде зелена улица, значи ми е позволено. Това означава, че не трябва да се напъвам да правя арести.
— Не съм съгласна с начина ви на работа, полковник.
— Не е необходимо да сте — отговорих. — Вие не сте част от командната ми верига.
— Вероятно не — каза тя, — но като министър на Военноморските сили ви имам като елемент в своята командна верига и мога да се разправя с вас.
Имаше право. Не можеше да ми заповяда изпълнението на някоя мисия, но можеше да прекрати кариерата ми.
— Ще се боря срещу решението ви да ме отстраните.
— Предполагах това. Но нещата вече са много по-нависоко от нас — отговори тя. — Председателят на обединеното командване поиска да види всички документи във връзка със случая. Сега всичко зависи от него.