— Аз също — засмя се той. — Хайде да се обадим на Мучача и да видим дали няма да ти изпрати нещо по факса във вилата?
— Има да чакаме, мамицата му. — След малко добавих: — Какво мислиш за едно малко влизане с взлом в собственост на федералните власти?
— Имаш ли някоя конкретна собственост предвид?
— Мислех си за сградата на Дж. Едгар Хувър.
— Оха — отговори Уондър. — Сигурно има пет-шест години, откакто не сме го правили. Май е време.
Валеше, когато Уондър вкара колата ми в един подземен гараж на „Десета“ улица северно от улица „Е“, на по-малко от сто метра от заемащата 800 000 квадратни метра сграда на Дж. Едгар Хувър. Паркирахме и започнахме да наблюдаваме как стотици служители на ФБР се вливаха като река в управлението в началото на сутрешната смяна. Нито аз, нито Уондър беше влизал в тази огромна, грозна бетонна крепост от доста време, а предварителната ми оценка, докато наблюдавах и си вземах бележки, не беше особено обещаваща.
Малко предистория. Сградата на Хувър покрива квадратния сектор между „Девета“ и „Десета“ улица и авеню „Пенсилвания“ и улица „Е“, точно срещу станция „Пен“ на метрото откъм Министерството на правосъдието. Откъм авеню „Пенсилвания“ има седем етажа, а откъм улица „Е“ — десет. В нея работят над седем хиляди служители на ФБР. Разделени са на три смени и обхващат двадесет и четири часа.
Сградата е била проектирана по време на най-оживените размирици — да се чете демонстрации срещу войната и вълнения за искане на граждански права — през шестдесетте години, а е била построена към края на шестдесетте и началото на седемдесетте години. Затова има такава крепостна архитектура и включва елементи като огромен сух ров, малко на брой тесни входове, както и прилична на лабиринт вътрешност — всичко това не предразполагаше към влизането с взлом, което бях свикнал да извършвам в зле охраняваните военни съоръжения.
От моя гледна точка нещата ставаха по-лоши поради факта, че ФБР очевидно бяха затегнали нещата значително след бомбения атентат в град Оклахома.
Едно време човек просто можеше да паркира колата си до сградата, да пъхне десет цента в брояча и да влезе вътре просто като размаха някаква лична карта от федералните власти към отегчен полицай под наем. Така влизах, когато командвах „ТЮЛЕН-група 6“. Сега не можеше да се паркира по-близо от пряка и половина от самата сграда. А след половин час в дъжда разбрах, че всички служители на ФБР носеха лични карти с фотоснимки и магнитни идентификационни ленти. Показваха картите си на охраната — доста усилено работеща охрана със значка на ФБР, — която дори сверяваше снимките на картите с лицата на носещите ги. След това хората поставяха, картите си в разчитащо устройство, което от своя страна им позволяваше да преминат през въртележката. Фактът, че същите хора са влезли, се отчиташе някъде на компютър.
Трябваше ми още един час, за да открия и още едно подобрение: картите бяха специфични за входа. Открих това, защото често пъти виждах хора, които идваха по улицата заедно, но влизаха през различни входове. Например в Държавния департамент или Пентагона няма значение в кой кабинет работи човек — може да влезеш през всеки вход. Установих, че в управлението на ФБР не е така.
Ако например сте научен работник в лабораторията по съдебна медицина на третия етаж, вие можете да влезете в сградата откъм Десета улица, но не и през входа откъм авеню „Пенсилвания“. Защо? Защото той не води към лабораторията по съдебна медицина. През този конкретен вход видях да влизат единствено мъже в хубави костюми и жени, облечени като хора на успеха. Оценка: Входът откъм авеню „Пенсилвания“ вероятно е един от „директорските“ входове, водещ към асансьорите, специално предвидени за най-висшите служители на ФБР на шести и седми етаж.
Дори гаражът беше разделен. Разбрах, че би било възможно да вляза, като се скрия зад седалката на нечия кола. Но след като вляза, пак ще трябва да използвам лична карта със снимка и ще имам достъп само до конкретна част на сградата.
След два часа, прекарани в ходене и наблюдаване, се срещнах с Уондър в едно кафене на улица „Ф“, където се изсушихме и сравнихме записките си, докато закусвахме. Неговите констатации бяха също толкова потискащи, колкото моите. Той беше проверил как стоят нещата с чистачите — един от най-добрите начини да проникнеш в някоя сграда е като чистач, защото по принцип почистващият персонал има достъп до целия обект. Установил беше, че всички чистачи на ФБР са служители на ФБР и чистят само конкретни участъци на сградата.