Пиехме лошо кафе и разглеждахме възможностите за влизане с взлом. Проникване през канализацията? Всички канализационни шахти на две преки разстояние от сградата бяха закрепени с точкова заварка. Да се промъкнем незабелязани? От Министерството на правосъдието на другата страна на улицата имаше подземен тунел, но данните на Уондър показваха, че този тунел води до асансьор, който стигаше в кабинета на директора — що се отнася до нас, това беше задънена улица. Да откраднем лична карта и с нахалство да прогресираме в сградата? Това може само ако охраната не гледа снимките. Но пазачите на ФБР си вършеха работата и следователно щяха да ми го начукат.
Да се престорим на специалисти по ремонт на телефони? ФБР сами си поправяха телефоните, за да не позволяват на опозицията да монтира подслушвателни устройства. Да влезем на туристическа обиколка и да отпаднем от групата? Не става. За разлика от обиколките в Държавния департамент, Пентагона или дори Белия дом тези във ФБР се провеждаха от специални, самостоятелни части. Влизаше се през половинчасови интервали през охранявани коридори, от които нямаше достъп до нито една от работните зони на сградата на Хувър.
Е, аз никога не съм се предавал. Нищо не е невъзможно — човек просто трябва да бъде гъвкав. Следователно трябваше да има начин да вляза незабелязано и да си осигуря необходимата информация.
Уондър дъвчеше ръжена поничка, намазана обилно със сметана, и сърбаше кафе.
— Артроскопия — каза той.
— Какво? — запитах с желание да се настроя на неговата вълна.
— Не разбираш ли?
Отговорих му, че не разбирам и че какво толкова има за разбиране, мамицата му.
Той поклати глава с повече тъга, отколкото съжаление.
— Ти си един остарял задник — обясни той. — Пръкнал си се от житейската школа на Лио Горси21. С което искам да кажа, че за теб единственият начин да влезеш някъде е, като си проправиш път avec22 le щанга и la чук.
Обичам да слушам как Уондър говори френски.
— Е, Дики, хуй такъв, сър, в наше време има други, по-подмолнопотайни начини да си вършим работата. Като например взлом със средствата на електрониката. — Избърса малко сметана от ъгълчето дясно на борд на устата си. — Виж какво, ти дори не знаеш къде се намират проклетите досиета, а има колко, шест-седем етажа с шибани папки и досиета. Затова хайде да разберем какво ни трябва по бързия начин — с компютър. Освен това те дори няма да разберат, че сме идвали.
Имаше право. Аз май гледам на нещата по старомоден начин. Това е така, защото съм обучаван от тълпа старомодни старшини, чиято представа за приятно прекарване беше да взривяваш разни неща. Но те ме научиха да бъда и гъвкав.
Затова слушах какво ми говори Уондър. Да, той е младок. Но е и грамотен с компютрите. Освен това е крадец по рождение. Не са много местата, в които не може да проникне, а можех да се обзаложа, че едно от тях е най-сигурната компютърна мрежа на Съединените щати, „Интелинк“.
Е, така се нарича сега, но след като ви я казах, вероятно ще сменят името.
Ако сте сред 99,9-те процента от населението, които не са чули за тази мрежа, то „Интелинк“ е засекретена компютърна система, която свързва разузнавателните ведомства, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието, Белия дом и Държавния департамент. Изградена беше преди пет години и работи на редица огромни 32-битови компютри, подобни на грамадните сървъри „Крей“, които понастоящем използват ЦРУ, Разузнавателната агенция на Министерството на отбраната и Агенция НеСъществуваща23.
Използвал бях информация от базите данни на „Интелинк“, но никога не съм сядал пред компютър, за да си поиграя с тази система, защото за мен всички компютри са програмирани на патагонски. Все пак основната концепция е достатъчно проста: всички потребители трябва да имат секретно позволение за достъп до системата и да получават най-основната информация от базите данни, като най-ниската класификация е „Поверително“. За да се доберете до истинските перли или до всичката информация, която е категоризирана над „поверителната“ (нивата са две — „секретна“ и „свръхсекретна“), трябва да преминете през процес на разрешаване от ФБР или СБР — което означава разширено (за цивилни) или специално (за военни) базисно разследване. СБР е разследване под лупа — само един на четирима преминава.
След като ви бъде даден достъп, което може да отнеме повече от два месеца, бивате посветен в ритуалите, които ви позволяват достъп до светая светих — редица пароли. Тези пароли се избират произволно и са кодирани, за да останат секретни.