Това ме впечатли. Но още не бяхме в „Интелинк“. Компютърната мрежа, в която се намирахме сега, не беше от най-секретните и казах това на Уондър.
Той ме изгледа с тъпата си усмивка, след което завъртя глава наляво-надясно-наляво, надясно-наляво-надясно, точно като другия Стиви Уондър, и каза:
— Дадено, мистър Дик, хуй такъв, сър.
Изключително учтиво момче. Поработи с клавишите, като движеше рамене плавно и беше изпаднал в концентрацията на концертен пианист, и изведнъж започнахме да четем електронната поща на Разузнавателната служба на Военноморските сили.
— Важното е — обясни Уондър, като за момент забави своето битово и байтово глисандо, — че се включих като системен менажер, което значи, че мога да се завирам във всеки шибан файл в проклетия компютър. — Изхили се. — Това правех и в Ирак.
Наблюдавах го как преглежда записки от следователи, прелистваше протоколи, електронна поща и доклади. Намери и отпечата копие на програмата-маршрут на министъра на Военноморските сили от охранителния отдел на Военноморската следствена служба. Те не си бяха направили труда дори да поставят парола на проклетия файл — той беше на разположение на всеки дванадесетгодишен хакер, който може да се включи в компютъра на Вашингтонския военноморски район. Най-после, след половинчасово подслушване, се облегна назад и изпука пръсти.
— Бинго, Дик, хуй такъв.
Погледнах към екрана. Уондър беше извадил едно съобщение — от един гумен чепик25 във Военноморската следствена служба към друг, написано преди шест дни.
БИЛ, ЩЕ ОТСЪСТВАМ ОТ ГРАДА ТРИ СЕДМИЦИ. ВРЕМЕННО В НЕАПОЛ, ЗАТОВА ТРЯБВА ДА СЪБЕРЕШ ВСИЧКО ПО ОНОВА КОНТРАШПИОНСКО РАЗСЛЕДВАНЕ, ПО КОЕТО РАБОТЕХ С ВПС.
(Използвал беше акронима за вашингтонската полева служба на ФБР в Базърд пойнт.)
ПАПКИТЕ НА БЮРОТО СА ДО ЕДНА В ИЛ. ИЗПОЛЗВАЙ СКИТАЩАТА СМЕТКА ЗА СЧЕТОВОДНИ ЦЕЛИ. ДОСТЪПЪТ Е ПРЕЗ ЦИЛИНДЪРА, А ЗАСЕКРЕТЕНИТЕ НЕЩА СА В ЛИПА. ПРИЯТНО ПРЕКАРВАНЕ, ДЖИМ.
— Не може да са толкова тъпи.
Уондър се ухили и залюля глава.
— Може и още как. Те са от Следствената служба.
Записа си паролата, излезе от системата на Военноморските сили, след което набра номера за достъп до мрежата „Интелинк“ на Министерството на отбраната, който, макар и невероятно, може да бъде намерен в локатора на Министерството на отбраната или казано на езика на цивилните — в шибания телефонен указател.
Системата отговори при второто позвъняване.
***** „ИНТЕЛИНК“ 6.2 МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА *****
***** ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП *****
Опит…
СВЪРЗВАНЕ КЪМ ИНТЕЛИНК 6.2, МО
Добре дошли в ИНТЕЛИНК НА МО
Регистриране:
***
След като излезе съобщението за регистриране, Уондър написа думата „скитник“.
Системата незабавно поиска парола.
Уондър написа думата „цилиндър“ и получи поздрав: „Парола приета“.
Дотук със секретните системи и ограничения достъп и всички останали дивотии за сигурността. Дръпна една глътка „Куърс“ и ми се ухили:
— Гледай.
Написа: „@intelink“.
Компютърът избипка два пъти.
Натисна клавиша return и написа: „Интелинк > отвори ФБР Интелинк“.
След по-малко от секунда се появи съобщение:
**** ФБР ИНТЕЛИНК ****
***** ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП *****
Регистриране:
Уондър написа думата „гост“.
НЕВАЛИДНА ПАРОЛА, ОПИТАЙТЕ ОТНОВО.
Уондър написа думата „посетител“.
ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪВ ФБР ИНТЕЛИНК.
Ограничен, друг път. Проклетата мрежа беше широко отворена. Време беше да задам един технически въпрос:
— Какво става бе, мамицата му? — попитах аз Уондър.
— А, сър Дик, хуй такъв — отговори той. — Повечето ръководители на системи знаят, че винаги има посетители. Например някой агент от Бюет26 идва за два дни и му трябва компютъра, за да провери нещо. Този агент не използва „Интелинк“ повече от веднъж в годината, докато е в Бюет. Затова е забравил паролата си, както и кода за достъп, или пък го е оставил на бюрото си. Затова горепосоченият системен ръководител може или да си прекарва времето в програмиране на нови пароли всеки път, когато в града дойде преминаващ потребител, или просто да програмира една постоянна парола — нещо, което лесно да се помни, например посетител или гост. Така не трябва да си създава главоболия с нова парола.
25