— Но това е лудост.
Уондър се усмихна.
— Какво искаш да кажеш? Разбира се, че е лудост. Но знаем, че за хората сигурността е много повече приказки, отколкото практика.
4.
Два часа по-късно разглеждах повече от сто страници напечатан текст. Бяхме извлекли файловете на контраразузнавателната служба на ФБР за АДАМ, а също бяхме извадили вътрешните им доклади за групата — съкровищница с информация, от която разбирах, че Мучача — помните любимата ми торба от Маями — бе излъгала през скъпите коронки на зъбите си, като каза, че ФБР няма данни за тези танга. Скрили си бяха цяло тесте и просто не бяха пожелали да го споделят с мен.
Разбрах, че вероятно тя не ме лъжеше. Вероятно тя също не е знаела нищо за тези файлове.
Защо? Отговорът лежеше на масата пред мен. Вижте, в дните след атентата в град Оклахома ФБР беше поискало свободни ръководни принципи, за да може да се бори с вътрешния тероризъм. Исканията им не бяха удовлетворени от Конгреса, който помни провали на ФБР като най-нелегалната контраразузнавателна програма, започната от Дж. Едгар Хувър срещу вътрешните, леви течения през петдесетте години, а също и други лудории, с които ФБР е нарушавало дузини закони.
Независимо от ограниченията на Конгреса ФБР все още се нуждаеше от разузнавателни данни, за да може да действа срещу тероризма. Затова то, или част от него, бе започнало да действа под прикритие.
А като съдех от съдържанието на протоколите пред себе си, разбирах, че АДАМ са били обект на няколко тайни операции през изминалата година. Както всички знаем, тези операции са изключително незаконни. Моят извод беше, че божествените ръководители на ФБР във Вашингтон бяха решили да се правят на тъпи, когато Мучача поиска информация за АДАМ, защото, ако кажеха какво знаят, някой можеше да попита откъде го знаят.
Продължих да чета. Нямаше никакво съмнение — протоколите показваха, че ФБР има сведения, че АДАМ е един малък елемент на по-голяма, неформална мрежа от ненормални — недоволници, екстремисти психари, както и терористи, проповядващи свирепа непоносимост към нашето правителство.
Позволете ми сега да се отклоня малко. Както всички вече знаете много добре, съществуваха множество така наречени граждански милиции. Тези групи, чиято членска маса може би надвишава четвърт милион американци, са свързани в повече от тридесет и пет щата чрез факс, компютърни мрежи, късовълнови радиоприемници, настолни издателски системи, видеокасети и клетъчни телефони. За разлика от десните и левите психари, етнотерористите от всякакво естество, както и застъпниците за превъзходството на бялата раса от Ку Клукс Клан, повечето от тези милиции имат широка членска маса, а да не говорим и че се ползват с подкрепата на много местни полицаи.
Повечето от групите споделят общи ценности. Те вярват например, че правителството вече не е правителство на, от и за народа, а се е превърнало в огромна, скъпа, национална бюрокрация, излязла извън контрол. Вярват, че повечето закони и наредби за контрола върху оръжието, абортите, образованието и благосъстоянието са заблудени, безотговорни или направо погрешни. Като се замисли човек, те до голяма степен звучат като много от републиканците, избрани в Конгреса през 1994 г.
Сред много от членовете на милициите съществува усещането, че американците не само не могат да контролират живота си, че правителството им е измъкнало контрола и че ако човек се оплаче от този факт прекалено силно, ще го настъпят и смачкат. Цитираните от тях факти включват конфискуването на имущество от страна на Централната данъчна служба, бойната тактика на Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, както и възбраните, налагани върху голям брой семейни ферми и домове в Средния запад и Северозапада от банки, които се оказват паравани на огромни корпорации, желаещи земята.
Някои от хората в тези милиции са убедени, че Новият ред е най-опасната заплаха пред Америка. Според тях съществува огромен, таен заговор между правителството на Съединените щати, Световната банка, Международния валутен фонд и Обединените нации, като всички те по някакъв начин ще съчетаят усилията си, за да банкрутират Съединените щати, след което ще ги превземат и окупират с войници от ООН.
Аз не съм съгласен с версията за такъв заговор. Освен това съм прекарал твърде голяма част от живота си в служба на правителството, за да вярвам, че то може да действа като едно цяло. Но уважавам и бих защитавал правата на членовете на тези милиции да се образоват, да изказват мислите си, да се отбраняват и защитават и да се обучават така, както смятат за редно.