Такъв беше и този случай. Всъщност ФБР се намираше в порочен кръг. Нуждаеше се от вътрешна информация, която най-лесно може да бъде получена чрез подслушване на телефони, с монитори и други методи на електронното наблюдение. Но съдията беше настоял, че след като към групата не е отправено конкретно обвинение, такива устройства и методи са verbotten29.
По тази причина ФБР просто бе отишло и свършило работата без позволение. Но в този случай не можеха да използват нито едно от събраните сведения. Шантава работа, нали? Аз мисля, че е така. Но това се случва, когато лошите имат повече права от добрите. Добрите трябва да играят по правилата. Лошите — не. Познайте кой побеждава най-често.
Продължавах да чета. Видях, че усилията на ФБР са допълнително осуетени, защото АДАМ бяха малка, тясно свързана група. Вероятно се е сформирала подобно на клетка от ислямския джихад — ядро от хора, които се познават от години и които увеличават кръга си много бавно. Трудно е да се проникне в подобни групи, защото всички непознати се посрещат с подозрение. АДАМ — малка клетка от танга — беше изтребена. Но оръжията, продадени от тях в района на Детройт — още бяха в обращение.
Като продължавах да чета, разбирах, че ФБР не само бяха осрали разследването, но бяха прикрили и следите си. Най-компрометиращите документи, които Уондър бе открил, се намираха в нещо, което може да се опише като електронно кошче за боклук. Единствената причина, поради която успя да ги събере, беше, че претърси файловете на ФБР с помощта на рационална програма, която търсеше в „Интелинк“ всякакви файлове или късчета от файлове, в които се споменава думата АДАМ, или Алфа Департамент/Американска Милиция.
Файловете за АДАМ бяха унищожени по електронен път по същия начин, както Оли Норт30 и колегите му бяха унищожили компютърните записи в Съвета за национална сигурност, след като действията им станаха център на внимание през 1986 г. Но също както в този случай, унищожен не означаваше непременно невъзвратимо унищожен. Затова Уондър можа да възстанови над 80% от тях — достатъчно, за да получа доста добра идея за това, което федералните знаеха.
Разбира се, че бяха унищожили всичко, което са можели — техните файлове за АДАМ нямаше да издържат никаква критика. Очевидно данните бяха събирани незаконно, а това означаваше, че съдът ще изхвърли през прозореца всяко дело срещу АДАМ. Е, след като Алфа Департамент/Американска Милиция вече не бяха в бизнеса поради прекратяването им от искрено вашия автор, съдебният процес вече не беше част от уравнението.
Имаше и още нещо. Когато гледах протоколите, разбрах, че ФБР е удряло на камък, когато се е стигало до действия срещу тези подстрекателски вътрешни групи, и на практика е било заставено да действа чрез подмолни методи. Това не можеше да се разбере, ако докладите се прочетяха поотделно — трябваше човек да ги подреди един до друг и да разгледа структурата им. А структурата показваше, че всеки път, когато ФБР постигнеше някакъв напредък, получаваше удар и се връщаше назад. Сякаш лошите получаваха информация за работите на ФБР.
Имаше ли къртица31 във ФБР? Невероятно беше, но не и невъзможно. Както в ЦРУ и НАСА, във ФБР също имаше някои фурнаджийски лопати през последните години. Е, вътрешната сигурност си беше проблем на ФБР, а не мой. Аз мислех за други неща.
Едно от тях беше тексаският милиардер. Пуснахме името на Л. К. Строхаус. Уондър успя да извлече и възстанови унищожения ПРОРАЗ (протокол от разговор), според който самият Строхаус беше казал на заместник-директора на ФБР по операциите, че „няма никакъв проклет интерес да говори с проклетата (следва нецензурна дума, изтрита) тълпа отцепнически мичигански ненормалници, които действат самостоятелно“.
Не беше ли казала торбата от ФБР в Маями, че не е на разположение? Това не беше просто неразположение, а чист отказ.
Уондър откри друга група файлове, в които се споменаваше името Строхаус, заровени в базата данни на „Интелинк“ в Министерството на отбраната. Но всеки път, когато се опиташе да влезе с взлом, получаваше съобщения за „достъп отказан“. Отказа се след четири опита, за да не предизвика подозрения.
— Тези неща наистина са с ограничен достъп — вероятно имат произволна парола, за която ще ми трябват месеци — каза той.
— Можем ли да направим нещо?
По лицето му с ябълковочервени бузи се разтегна порочна усмивка.
30
Полковник Оливър Норт, човекът, извършил продажбата на оръжие за Иран, в резултат на което възниква скандалът „Ирангейт“. Подведен е под отговорност за лъжесвидетелстване пред Конгреса. — Б.пр.