— С2Н5ОН ли?
— Точно така. От етилов спирт. Или поне това е основното. С незначителна добавка на Н2О, но без натриев хлорид. Има и други инградиенти, но в минимални количества. Това е всичко, което е консумирал в последните месеци. В кръвта и в мозъчните клетки има 0,234 процента етилов спирт. Значи цялата обмяна на веществата се дължи на С2Н5ОН…
— Момчета — изстена Хенли, — стига с тази химия, налейте едно.
— Почакайте, моля ви — отвърна Три. — Ще направя всичко необходимо. Само ще настроя интрафлуороскопа на друг режим и ще включа психометъра…
Пак примигнаха лампички и Девет се премести в ъгъла, където беше лабораторията. Както и да е, след малко се върна с една колба. Вътре се поклащаше литър прозрачна кехлибарена течност.
Хенли помириса, отпи внимателно и въздъхна.
— Връщам се на белия свят — каза. — Това си е направо ултрапрималукс. Не съм пил такова чудо!
После направи няколко дълги глътки докато обгорят гърлото му.
— Какъв е този буламач, Девет? — попита Три.
— Сложна смес, която точно съответства на потребностите му. Петдесет процента спирт, четирисет и пет — вода. Останалите пет процента са сложна работа — влизат всички витамини и соли, нужни на организма му. Има също и съставки, които подобряват вкусовите качества — според неговите стандарти. За нас това е направо отвратително!
Хенли пак въздъхна и пак отпи. После пак въздъхна и пак отпи. Леко се олюля, огледа внимателно Три и се усмихна.
— Сега вече знам, че вас ви няма и не може да ви има. А така също никога не ви е имало… Вий сте халюцинации.
— Какво каза? — попита Девет.
— Мисловните процеси при него са напълно нелогични. Съмнявам се от такива същества да стават що-годе прилични роби. Но ще го проверим. Как ви е името, същество?
— Че теб кво те бъзика как ми викат бе, приятелче? — изломоти Хенли. — Мойш ми кааш както щеш. Абе… вий сте готини, да знайш… Вий сте най-готините ми авери, да знайш… Мой ме земите и си ме карайте де-е-ето си щете… Само да ме събудите като стигнем… там, закъдето сме тръгнали…
Той направи още една серия глътки от колбата и се опъна на пода. После започна да генерира звуци, които нито Три, нито Девет можеха да дешифрират: „Хррр… Фъшшш… Пззз…“ и други от този род. Опитаха се да ги разтълкуват, но претърпяха пълна несполука. Извършиха какви ли не наблюдения и тестове, проведоха всички експерименти, за които се досетиха. Минаха няколко часа. Накрая Хенли се ококори и впери в дарианите невиждащи очи.
— Не вярвам — рече. — Вас ви няма… Уж сте тук, ама… Слушай, дай глътка, за Бога!
Подадоха му колбата. Девет вече бе успял да я напълни догоре. Хенли отпи, притворил очи в екстаз.
— Само да ме събудите, ей!
— Но вие не спите.
— Тогава… не ми давайте да заспя… Чак сега разбрах кво е туй — ам-бро-зи-я, фиркандото на боговете!
— Боговете ли? Това пък какво е?
— Абе, авер, тях ги няма. Обаче фиркат амброзия. Клечат си горе на Олимп и фиркат ли, фиркат…
— Мисловните му процеси са напълно алогични — отбеляза Три.
Хенли вдигна колбата високо и произнесе тост:
— Кръчмата си е кръчма, ши знайш. Пък раят си е рай. Не мойш ги мръднеш от местата им, аз ти казвам. Да пием за ония, дето от кръчмата отиват право в рая.
— Какво е това рай?
Хенли потъна в размисъл.
— Раят — това е, когато се нафиркаш, натаралянкаш, намуцаш, надрънкаш, насмучеш, накъркаш… И всичко това даром.
— Даром ли? Какво знаете за Даром?
— Даром… Това означава дар на съдбата. Дар на небето. Дар от вас… Затуй ви казвам, момчета — пия за ваше здраве! Неска има, утре — няма.
И пак дръпна от колбата.
— Твърде тъп, за да бъде приспособен за работа — заключи Три. — Слабички са, обаче са четири-пет милиарда! Неквалифициран труд, ама като ги впрегнеш…
— Ураа! — завопи Хенли.
— Изглежда не е добре с координацията — замислено произнесе Три. — Как ти е името, същество?
— Пичове, викайте ми на галено Ал.
Хенли се опита да се изправи.
— Това вашето лично име ли е, или името на вида? И дали е пълното наименование?
Хенли се облегна на стената, за да не падне, и пак потъна в размисъл.
— Наименованието на вида ми… Цялото… Амчи… Що не ви го кажа на латински?
И им го каза на латински.
— Искаме да ви изпитаме на издръжливост. Трябва да тичате от едната стена до другата. Аз ще подържа колбата…
Девет се опита да вземе колбата, но Хенли се беше впил в нея.