Вселената е голяма, но ограничена. Натисках копчетата на кораби край Титан, управлявах бавноходен пеленгатор непосредствено до повърхността на Сатурн. Там Купол-сити е огромен град с три или четири милиона жители и ми предстоеше трудна работа. Къде се намира този проклет „Ф.“? Представях си го като шестнадесет футов уранец с криви пипала или газодишащ от вътрешните астероиди с прозрачно делтатяло. Какъвто и да бе, той бе гнусен субект и напълно безнадежден. Представляваше опасност за всеки обитател на Вселената.
Веднъж се занимавах със случая на един свиневъд от Проксима Центавър, който бе избягал със мултисамка от Капела. Предишния й любовник поиска да я проследя. Когато ги спипах, гадния свиневъд притисна към мен пулсиращите си лапи и после цял месец не успях да стъпя на краката си. Оставаше ми надеждата, че Ф. няма нещо подобно.
В Купол-сити нямах добри познати, които биха ми помогнали — вървях сляпо, но се надявах на късмета си. Всеки град си има тъмното коремче, пригодено за различни космически скитници и майстори на различни гадни номера за всякакъв вид голтаци и негодяи.
Водачът на аеротаксито ме предупреди:
— Не ви съветвам да отивате там, мистър. Дори Светлия Купол не е напълно безопасен, какво да кажем за Тъмния Купол. Там могат да те подгонят волните пчелички.
— С тях сам ще се оправя. И позволи ми, да се погрижа сам да не попадам в лапите им.
— Както ти харесва, момко. Пипалата ми няма да се откъснат, ако не се върнеш.
Той наду колата и тръгнахме.
Външно бях сериозен, а вътрешно се смеех. Дори този туземец от Сатурн с трите си пипала, приказваше на развален камболинго от Олд-Ню-Йорк. Такива са шофьорите на таксита в цялата система — наприказват ти купчина безполезни съвети и не питат искаш ли или не.
— Спри тук — казах по едно време аз.
— Дадено — съгласи се той. — Десет полукредитки.
Платих и изкочих от купето. Той пое към центъра на града. Моята цел бе висока неподдържана пирамида от пластмасови кирпичи, разположена в тесния ред на тенекиените бараки. Избрах си кръчмата над която се вееше гордо надпис „При Игор“, където пиенето е смъртоносно, жените пискливи, а цената на човешката душа — направо стотинки.
Бях стигнал на няколко крачки от вратата, когато една писклива жена, дебелоуста и трътлеста, се повдигна на пръсти и обви пипалата си около крака ми.
— Миличък, какво ще кажеш ако се поразходим наоколо — предложи тя.
— Не сега, миличка — казах й. — къш бе!
Тя ме нарече с лошо име и неохотно отстъпи.
Поръчах си яко пиене и започнах да разпитвам за негодника с инициал „Ф.“ Трябваше да обиколя петнадесет души и да загубя половин ден, преди да получа желания отговор.
Запитах един чистофайник и той направо стана ярко червен. А беше туземец и естествения му цвят е кафяво-червен. Щом си сатурнианец и станеш червен, значи нещо ти е подействувало. Но аз си знаех, че влизам в калта срещу порядъчно заплащане.
— По добре не питай за Ф. — прошепна той.
— Защо? — влязох в тона му.
— Ако искаш да живееш, то се дръж далеч от него. Това е всичко което мога да ти кажа.
— Не, грешиш, не е всичко! — протегнах се през масата и го стиснах за тънката шия, като му осигурих нервностимулиращо налягане. — Казвай, каквото знаеш — казах аз, — или ще изтискам сока ти до последна капка.
— Пусни ме! — запърха той.
— Не-е, няма да те пусна преди да ми кажеш нещичко — и засилих налягането.
— Ах-ъ-кх… кей, кей!
Повдигнах палеца си.
— Кръглата кула. Блок АБЗ — захърка той. — Чух, че там е отишъл.
Станах и го пуснах да се освежи. После поставих няколко допълнителни въпроси.
— С какво се занимаха този Ф.?
— Не мога да ти кажа. Ние, народът на Купола, го познаваме само по инициала. Понякога има бизнес с някой от нашите. Сам се досещаш с какъв род бизнес…
— А-ха — казах аз. — Платени убийства, изнасилвания, съмнителни сделки. Аз настроен ли съм на твоята вълна?
— Настроен си — съгласи се приказливеца.
— Какво прави „Ф“ в Кръглата кула?
— Казват, че това е една от браншовите му офиси. Слухът не е проверен, естествено и никой не ще го направи, както сам се досещаш.
— Какво пък, някой трябва да опита — казах аз и плъзнах десет кредитки по масата. — Дръж езика си зад зъбите, нали?